Във връзка с отварянето на Българо-сръбския център и предстоящите избори за членове на Националния съвет на българското малцинство, които ще се състоят на 4 ноември, разговаряме с посланик Радко Влайков.
Въпрос: Ваше превъзходителство, какви са очакванията ви от новия център, открит във Враня?
Отговор: Аз съм много впечатлен от енергията и ентусиазма на младите хора като Дарко Аначков и неговия екип, които наистина имат най-искрени намерения, както е и в тяхната програма, за защита на правата на българското национално малцинство, специално тук, във Враня и околностите и второ да допринасят за развитие на българо-сръбските отношения. Това са млади хора, които много добре си дават сметка, че сръбската държава дава в своето законодателство възможности, които досега не са били използвани. Те могат много повече със своята компетентност, желание, енергия, подкрепа, която ще получават, да допринесат за запазването на българщината – българския език, традиции, култура.
Въпрос: Днес бяхте във фабрика за текстил, българска инвестиция, направена в района на Враня. Какви са ви впечатленията?
Отговор: Присъствах преди малко по-малко от две години, тук във Враня, на подписването на инвестиционния договор между Министерството на икономиката на Сърбия в лицето на държавния секретар Драган Степанович и собственика на фирмата „Калинел“ Марин Радевски. Тогава този договор предвиждаше откриването на 250 работни места в Босилеград и ние бяхме страшно ентусиазирани, защото за пръв път българска инвестиция влизаше там от десетилетия насам. За съжаление този наш ентусиазъм и енергията, която проявяваше фирмата „Калинел“ и нейния собственик много бързо бяха сразени от поведението на общинските власти в Босилеград, които на практика изгониха тази фирма. Най-ценното нещо, което аз многократно съм подчертавал е това, че тази фирма остана в Сърбия, защото иска да покаже, че български инвестиции тук могат да съществуват и да бъдат печеливши. Това, което се прави във Вранска баня, във фирмата, е най-добрият пример. Днес аз бях безкрайно впечатлен от разговорите с работниците, които, всички до един са доволни от заплащането, от условията на труд. Имат възможност да работят със съвременни машини, в добре оборудвани помещения, да получават допълнително заплащане. И в същото време изпитвах болка, че в Босилеград това нещо се изгуби. Но аз съм убеден, че и там нещата ще се променят и хората ще могат да работят и да имат такива инвестиции.
Въпрос: На днешните срещи се чуха мнения, че предстоящите избори за Национален съвет на българското малцинство магота да бъдат манипулирани чрез включване в листите на хора, без българско потекло.
Отговор: Българската държава няма отношение към организирането на изборите, към съставяне на листи и т.н. Единственият апел към нашите сънародници е да участват активно, защото те могат да изберат модерни, нови хора, които реално да защитават техните права, да се възползват от възможностите на сръбската държава. Хора, които ще имат сътрудничество и подкрепа и от сръбската , и от българската държава. В същото време, ние имаме отношение по спазването на законите в Сърбия и по отношение на самата организация на изборите въобще. Нашият интерес е законите да бъдат спазени, съгласно духа и буквата на закона, за да могат изборите да бъдат честни, да няма манипулации, а да могат хората по свободен и демократичен начин да изразят своята воля.
Апелът ми е, както и президента Вучич каза в речта си в Цариброд, българите да не се страхуват и срамуват, че са българи, защото времената вече са нови.
Българите в Сърбия сами ще решат своята съдба, тя е в техните ръце, в тази, която ще посегне и ще пусне бюлетината в урната. Как точно ще се случат нещата зависи единствено от тях.
Източник: Елица Иванова, БТА
Издвој новости на српском
