В опити за съхраняване на себе си превъзмогвам идеята да се определям като свястно човешко същество и се захранвам с надеждата за себепознание. Да успея да оцелея в този свят по моите правила и да съхраня ценностите, поради които живея. Труден е избора и трудностите са много, цената е висока, но душата се храни с тази енергия и зарежда с положителни преживявания. Енергийното поле намира хора мислещи подобно и с тях пътят става лесно преодолим.
Времето като най-ценното нещо ,което ни принадлежи не бива да се губи ей така, защото за всички онези неща които отлагаме внушавайки си ,че има време когато да ги осъществим отлагането ни се присмива до последно. Фокуса на вниманието много пъти бива в погрешната посока, определяна от мисленето на другите. Кураж ли не стига, самозалъгваме ли се толкова добре, не искаме ли толкова силно това което само нас ни прави единствени и уникални в несъвършенството ни… не зная. В момента се предаваме и сме такива ,каквито се очаква да бъдем , мислейки, че има време когато ще бъдем себе си. В очакването на правилният момент и идеалните условия за да се опознаем и направим това за което постоянно си мечтаем ние се губим. Губим се във времето, губим се в опитите, губим се в надеждите, губим си мечтите убеждавайки се , че има време. А времето няма как да го спрем. Минава си бавно и осъзнателно и ни напомня, че единствено то никой не чака.
И в крайна сметка живеем живота, който не е по мерките ни и желанията, работим това което не ни прави щастливи и убеждаваме се лъжейки се, че има време когато ще бъде както ни се иска. Събуждането става късно и няма време да изживеем отново живота си.
Предателството най-боли когато е от теб самия. Да предадем себе си без да опитаме да променим нещата както ни се иска е болезнено предателство.
Желание за промяна на мисленето, че няма време и трябва тук и сега да се вслушаме внимателно в това какво казва вътрешният ни глас и от какво имаме нужда ние самите е пътят към себепознанието. В разговора със себе си ще намерим решението за това ДА БЪДЕМ.
Забравете фразата ИМА ВРЕМЕ и започвайте да се търсите, да не бъде твърде късно. За да можем един ден да кажем живях така както аз си исках и не напразно пропилях времето си. Защото време няма !!!
Р.Д. ГЛАС ПРЕСС