Илияна Йотова: Необходимо е да се обсъди какви мерки да се предприемат за закрила на българския език в страната и чужбина

Необходимо е да се обсъди какви мерки може и трябва да се предприемат от нашата държава за закрила на българския език в страната и чужбина. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ на Националната конференция за българския език „Език свещен“.

Тя посочи, че страната ни губи територии на българистиката. За първи път от десетки години най-накрая има програма за развитието на българистиката и намирам възстановяването на позициите й за политически приоритет и спешна национална задача, посочи Йотова.

Изместени сме от колеги от Република Северна Македония, или изцяло са трансформирани специалности в русистика, отбеляза вицепрезидентът. По думите й страната ни не може да се задоволява с констатацията, че „заема слабо периферно място някъде в дебрите на славистиката“. Според Йотова е необходима институционална подкрепа за разработване на цялостна инфраструктура на лекторатите, да бъдат поставени ясни цели, които да предопределят и съдържанието на преподаването. Дали само подготовката на бъдещи преводачи е достатъчна или искаме да си върнем влиянието на културата, езика, традициите, културно-историческото наследство, да знаят коя е България, откъде идва и какво съдържа в себе си, попита риторично вицепрезидентът. Тя посочи, че тази есен планира да се направи световен форум, посветен на старата българска култура, история и писменост.

Знанието за десетки възрожденски дейци, самоопределящи се като българи и работещи за изграждането на български училища в цялата българска езикова територия би обезоръжило доста от днешните опити за пренаписване на балканската история, отбеляза вицепрезидентът.

Националната конференция се провежда в деня на 160-годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов и е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ във връзка с честването на 300 години от рождението на хилендарския монах и 260 години от написването на „История славянобългарска“.

Не мога да скрия огорчението си от това, че очаквахме по-мащабни чествания на тези годишнини, коментира Йотова. По думите й може да се направи сравнение с европейски партньори как се честват подобни годишнини, „какви цели кампании се правят, какъв образ и имидж чрез тези светии градят съответните държави“. Според нея това е само една илюстрация за загубената отговорност да се разказва достойно българския разказ за една култура и традиции на повече от 13 века. Трябва да признаем, че губим територии, отстъпваме в съперничеството за световен престиж и се свиваме пред чужда агресия, вместо да вдигнем глава и да отговорим с осъзнато самочувствие, отбеляза вицепрезидентът. Според нея тези грешки водят до отстъпления, до отслабен авторитет и непознаване на страната ни от света.

Вицепрезидентът посочи трите теми на конференцията: изучаването и преподаването на българския език като втори или чужд, развитие на българистиката и лекторатите по български език и култура по света и ролята на българския език в културната дипломация и мястото му в концепцията за Български национален културен институт. Илияна Йотова е убедена в необходимостта от Български национален културен институт като наднационална институция, която ще работи за позитивния образ на България навън, за сънародниците ни в чужбина – за връзка помежду им и с българската държава, за опазването, признаването и разпространението на българския език, за българската национална идентичност, нейното съхранение и развитие.

На конференцията присъства министърът на образованието и науката акад. Николай Денков, представители на Министерството на културата, на Министерството на външните работи, университетски преподаватели от цялата страна, представители на академични институти.