По идея на вицепрезидента са факт няколко инициативи, вдъхновяващи сънародниците ни да изразят своята връзка с прародината си
Вицепрезидентът не пропусна и тази година да поздрави сънародниците ни по повод 29 октомври – Деня на бесарабските българи. Илияна Йотова е убедена, че това са хора с много дълга славна, но и трагична, история, успели да запазят най-важното – българското самосъзнание, а с него и българския език. „Отговорността ни към бесарабските българи е да направим така, че техните поколения да изберат своята прародина, където да градят бъдещето си“, подчерта вицепрезидентът.
Илияна Йотова преди време предложи да се създаде асоциация на българските общности по света, която да бъде представена навсякъде, където има наши сънародници. Идеята щеше да залегне в основата на планирания за август
форум за единението
на българите в страната ни и по света, където да се обсъди и да се търси по-широка подкрепа. За съжаление, пандемията от КОВИД-19 възпрепятства провеждането на събитието, уточниха за ДУМА от екипа на вицепрезидента. И добавиха, че са реализирани редица виртуални инициативи, които ни свързват с българите по света, поддържат духа и националното достойнство зад граница.
До сънародниците ни в испаноговорящите страни са изпратени 250 аудио урока по български език, създадени преди повече от 30 години от проф. Венко Кънев – познавач на Латинска Америка и испанската култура, почетен професор, доктор хонорис кауза на редица университети. Записите са излъчвани с голям успех почти две десетилетия в ефира на Българското национално радио. Наши сънародници от Аржентина неколкократно споделяха с вицепрезидента нуждата от такъв тип уроци.
По инициатива на Илияна Йотова украинското село Задунаевка, където през 1866-1867 г. е живял Христо Ботев, получи документална фотоизложба за живота и делото на известния поет и революционер. Експозицията, както ДУМА писа, е дарена от Националния музей „Христо Ботев“ в Калофер и е копие на артефактите, представени в него.
По повод Деня на славянската писменост и българската просвета и култура стотици деца и ученици от българските общности по цял свят изпратиха видео послания във виртуалния форум „Голи са без книги всички народи“.
Сред инициативите на вицепрезидента е и „Будната България“. Целта на кампанията е да насърчи деца, младежи и възрастни от българските общности зад граница да изразят своята връзка с прародината, с нейното минало и бъдеще. На сънародниците ни се предоставя възможност да разкажат или покажат всичко, което ги
зарежда със сила и самочувствие
че са българи – например любимо място в Родината, предаваните през поколения традиции, паметта на своя род, прояви, поддържащи българския дух зад граница. Досега по повод Деня на народните будители са получени видео писма от десетки градове в различни страни – Австралия, Албания, Аржентина, Великобритания, Германия, Испания, Казахстан, Молдова, Перу, САЩ, Словакия, Словения, Турция, Украйна, Унгария и Чехия. Партньори на „Будната България“ са БНР и Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Среща, на която да бъдат представени обобщени резултати от инициативата, е планирана след 1 ноември, съобщиха за ДУМА от екипа на Илияна Йотова.
Вицепрезидентът поддържа и постоянен контакт с над 150 дружества на българи от 33 държави, като е в течение с живота на наши сънародници в различни краища на света. Хората споделят както хубави моменти от битието си, така и трудностите, с които се сблъскват – и там, където живеят, и в родната им България. Съобразно дадените й правомощия, Илияна Йотова предлага решения или отнася проблемите до конкретните институции, имащи отношение към казусите. Сред примерите за това е националната среща на студентите от историческите диаспори, инициирана от вицепрезидента, в резултат на която бяха направени
промени в Постановление 103
Сънародниците ни зад граница търсят и връзка помежду си чрез екипа на вицепрезидента.
На въпрос на ДУМА дали получи подкрепа инициативата за създаването на национален културен институт за защита на българския език Илияна Йотова припомни, че тази идея не е нова, записана е в приетата през 2014 г. стратегия за българите в чужбина. „За тази мащабна идея е необходим национален консенсус, какъвто аз и екипът ми се опитахме да намерим. Проведохме разговори и срещнахме подкрепата на над 80 именити български писатели, режисьори, художници, артисти, учени, културолози, социолози и др. Идеята среща широка подкрепа и сред сънародниците ни в чужбина“, сподели вицепрезидентът. Изготвената от екипа на Илияна Йотова концепция бе предоставена на законодателната и на изпълнителната власт. Вицепрезидентът е категорична, че идеята за институт, подобен на „Гьоте“ или „Сервантес“, е неподвластна на предизборни кампании и мандати. Институциите за културна дипломация и за укрепване на
националната идентичност
в Европейския съюз са обединени в мрежата EUNIC. Само две страни членки нямат такава институция – България и Литва. „Български културен институт не би бил поредната формална структура, а силен инструмент за културна дипломация, за влияние и популяризиране на българската държава навън, за запазване на българското самосъзнание на сънародниците ни зад граница“, убедена е Илияна Йотова. А пандемията от КОВИД-19 и ограниченията, при които се налага да живеем, потвърждават необходимостта от такъв институт.
Бесарабските и таврийските българи са сред общностите, които се обръщат най-често към вицепрезидента на България. Сънародниците ни от тези географски области имат силни организации в София, сред които са дружеството „Родолюбец“ и Центърът на бесарабските българи в България. Доколкото се простират правомощията на Илияна Йотова, тя съдейства за разрешаване на проблемите, които „Родолюбец“ адресира всяка година до изпълнителната и до законодателната власт в държавата ни.
Като общ успех и пример за съвместни усилия вицепрезидентът посочи отстояваната българска позиция за териториално-административната реформа в Украйна, в частност за укрепването и запазването целостта на историческия Болградски район. „Успехът не би бил възможен без активната българска общност и стремежа й за съхраняване на Болград като център на българщината“, смята Илияна Йотова. И припомня, че все още е нереализирано обещанието за откриване на българско училище в Одеса.
Инициативите на вицепрезидента „Будната България“ и „Голи са без книги всички народи“