Малките и големи затворени и отворени живототворни пространства всякаш са пълни с изтощени, недоволни и отчаяни голями и малки хора. На изтормозените им и изтощени физиономии все по–често си проличава чувството на отчаяние, празнота и немотивираност. Няма я енергията и щастието, те всякаш не са тяхни по право.
Утвърждението за деня от рода „ Аз сам съм си съдия и живея според собствените си очаквания” стана рядко срещано нарицателно за сивото ни ежедневие. От другата страна са хората и техните очаквания, че останалите постоянно трябва да одобряват или харесват начина им на живот или действията им. Все по-малко хора си дават сметка, че никой не е дошъл на този свят да изпълнява нечии очаквания или да живее по нечии стандарти и че колкото повече утвърждаваме вярата в себе си, толкова по-малко се нуждаем от нечие одобрение. С потъпкването на потенциала и вярата в себе си загърбваме собствените си желания, пориви и устреми към усъвършенстване и личностно израстване. Защо обаче стана трудно дори в „приятелските” отношения да изслушаме мнение на приятел без отчаяно да се нуждаем от личното му харесване относно нас. Всеки всякаш живее в собствена вселена. Вселена, в която хората често действат изолирано, със страх, не споделят мислите и мнението си по каквато и да е тема, от плахост да не би да не бъдат одобрени истинските им мисли и чувства.От страх мнението им да не се различава от мнението на болшинството програмирани по еднотипна програма индивиди.
Когато собствената оценка и мнението за случващото се около нас минава през призмата на нашите брачни партньори, приятели или началници, и нямаме куража да не се противопоставим на определено мнение накрая започваме да действаме и живеем по тяхните правила, в стремежа си да спечелим тяхното одобрение.
Опитвайки се да живеем живота според очакванията на другите, ние се разделяме от нашите собствени желания. Това постоянно угодничество обаче създава временен конфорт, конформизмът рано или късно започва да стяга примката и да задушава. Задушевната ситуация изсмуква живеца и ни изплюва на брега на реката, заедно с другите фосилни мекотели разположени и плаващи на повърхноста на речното корито. Да не забравяме , че удовлетворението, което идва от задоволяването на очакванията на другите е много малко и краткотрайно.
Питате се какъв е изхода?! Не приемайте ничие мнение прекалено лично, нито пък бъдете зависими от мнението на околните. Не е нужно цялата вселена и наблюдаващите ви зрители да одобряват вашите действия. Не очаквайте аплодисменти, нито комплименти. Осмелете се да бъдете себе си и да следвате вашият уникален път, следвайки собствената си интуиция и личностните насоки и вярвания. Останете верни на целите си независимо от мнението на околните.
Уважението…Спрете да очаквате някой да ви уважава повече отколкото вие самите се уважавате. Истинската сила на човек е в душата и духът му, не е в мускулите, не в моментната длъжност и позиция . Въпросът е колко имате вяра в себе си, колко се уважавате за това, което сте. Никога и никой не молете за респект, обич или внимание. Фокусирайте се на себеуважението. Желанието да се харесате на всички може да ви постави в клопката да играете игри, по техен вкус. Не се страхувайте да показвате собственият си стил, уникалност и личностен потенциал. Чуждото мнение не е стандарт за живот.
Не очаквайте всички да разберат вашата идея , какъв сте или какви са мечтите ви. Винаги има хора, с които говорим на един език, и такива с които общуването е трудно. Следвайки пътят си ще откриете хора близки до вас и вашата вселена, с които не се налага да водите междузвездни войни. По пътя си все ще намерите сродни души, така няма да се налага да убеждавате някой в идеята кой сте вие. Да обичаш и да уважаваш другите означава да им позволиш да бъдат себе си. Спрете да очаквате хората около вас да мислят по определен начин.
Друго нещо с очакванията е, мисленето, че другите искат да знаят какво ние си мислим. Не се плашете да комуникирате и споделяте мненето си свободно и без ограничения. Не попадайте в ситуации, в които ви увличат да доносничите за близки и приятели, само и само за да получат представа какво мислят или какво не мислят. Не бъдете и от хората, които постоянно четат чужди мисли и постоянно гадаят. Казвайте какво искате директно и открито.
Ние не сме марионетки, нито кукли на конци, нашите вярвания и убеждения, които сме изградили са нашето настояще и бъдеще. Колкото по-независими и вярващи на себе си сме, толкова успешни и целеустремени ставаме. Изграждането на позитивна вътрешна система е постижима задача. Стига да се измъкнем от болестните зависимости на заобикалящият ни свят.
Критерий за щастието ни са нашите мечти, това да знаем кои сме и къде сме за запътили.Това, което ни прави нещастни в малките и големи затворени и отворени живототворни пространства е илюзиорният образ, който си създаваме и се опитваме да го съгласуваме с действителността. Бъди себе си, днес, утре, по всяко време!
Ти си причината и следствието. И изборът винаги е бил твой.
~ тибетска мъдрост
Александра Димитрова
Издвој новости на српском
