Иван Николов: Студентски протести и въпросителни в новогодишната нощ

Студентските протести обикновено са израз на дълбоки обществени и политически кризи и вестители на настъпващи промени. Но не винаги са и успешни. В Сърбия повечето протести досега бяха неуспешни.

Най-известните студентски протести в Европа, САЩ, Япония и бивша Югославия бяха през 1968 г. Демонстрации, улични боеве, хаос. Трудно е да се намери общ знаменател на тия протести, но в крайна сметка те провокираха промените към повече демокрация и свобода на словото.

Бивша Югославия през 1968 г. също бе обхваната от студентски протести. Кризата на социализма и задаващият се национализъм във федерацията още тогава застрашаваха Югославия. Въпреки че студентите не се обявиха срещу социализма, а за „повече социализъм“, страната още тогава бе изправена пред кървава саморазправа. Диктаторът Тито взе нещата в свои ръце и успя да ги овладее, но и да унищожи задаващата се алтернатива за някакъв нов, демократичен социализъм. Кризата тлееше и се задълбочаваше и след 25 години Югославия се разпадна.

Студентските протести, които започнаха на 9 март 1990 г. също бяха част от политическите протести срещу режима на диктатора Слободан Милошевич. Десетки хиляди студенти се сблъскаха с полицията, загинаха двама души. Протестите бяха усмирени с танкове по улиците.

Година по-късно, на 9 март 1991 г. последва четиридневен студентски протест в Белград известен като „плюшена революция“. Беше сменено ръководството на телевизията и вътрешният министър, но диктаторът Милошевич си остана на власт.

На следващата 1992 г., пламна кървавата етническа война в бивша Югославия, която бе започната от великосръбските шовинисти и доведе до етническо причистване и геноцид на несръбското население в Хърватия, Босна и Косово. Срещу Сърбия и Черна гора, ООН въведе международни санкции с цел да ги принуди да прекратят подкрепата си за сръбските паравоенни формации в Босна и Хърватска.

Студентите отново заляха улиците на Белград и обявиха стачка – искаха разпускане на Скупщината, на правителството и оставка на диктатора Милошевич. Стачката продължи 26 дена и в крайна сметка се провали. Вместо оставки, потекоха реки от кръв.

През зимата на 1996-1997 г., Белград отново бе обхванат от масови студентски протести „Белград е светът“, които продължиха 88 дни.

Единствените протести, които се увенчаха с успех, се проведоха през есента на 2000 г. Те доведоха до падането от власт на диктатора Милошевич на 5 октомври и по-късно изправянето му пред Международния трибунал за военни престъпления в Хага.

През 2008 г. в Сърбия и в сръбската диаспора, в бившите юго-републики и редица европейски градове се проведоха редица протести срещу независимостта на Косово. Посолствата на САЩ, Хърватия, „Мекдоналдс“ и други дипломатически представителства в Белград бяха опожарени и унищожени. Центърът на Белград също пострада, редица магазини бяха разбити и ограбени.

През пролетта на 2017 г. в Сърбия започнаха протести срещу диктатурата, които продължиха няколко седмици като реакция срещу избора на президента Александър Вучич и изборните условия, които доведоха до неговото избиране.

Към края на 2018 г. започнаха протестите под неформалното име „един от пет милиона“ като реакция на побоя нанесен на лидера на опозицията Борко Стефанович.

В началото на 2019 г. в Белград се проведоха протести под мотото „Косово е Сърбия“.

През 2020 г. последваха бурни протести срещу „полицейския час“ по време на Ковид пандемията. Извънредното положение бе премахвано и отново завеждано, последвано от предизборна кампания и радикализиране на протестите, с инциденти пред Скупщината и протести на опозицията, гладни стачки и студентски протести заради отлагане на изпитите и затваряне на студентските общежития, насилие и арести, които пламнаха и в други градове на Сърбия.

Последваха силни социални и екологични протести които на приливи и отливи продължиха и през следващите години, протести срещу имигрантите, протести и литийни шествия в Черна гора, антиковид протести, протести срещу изчезнали бебета, нови студентски протести срещу закона за висшето образование.

През 2021 г. започнаха протестите на „фрилансерите“ – интернет работниците, антиковид протести и протести срещу ваксините и ЛГБТ, клерикални протести, адвокатите, „Екологични въстания“ и протести I, II, III и IV срещу „Рио Тинто“, многократно блокиране на пътищата на разни места в Сърбия, протести „Сърбия срещу насилието“.

В началото на 2022 г. на различни места на няколко пъти бяха организирани нови екологични протести срещу „Рио Тинто“ и добива на литий, бяха блокирани пътища и имаше брутални полицейски интервенции. Протестите, на приливи и отливи, продължаваха с променлив успех. Гражданите на Сърбия не се примиряваха с управленските решения на Вучич, които често излизат от конституционните му правомощия.

И през 2023 г., след стрелбите в училището в центъра на Белград и близкия Младеновац, където загинаха общо 19 души, започнаха масови демонстрации срещу властта, довели до предсрочни избори през декември и нова победа на Вучич. Опозицията за пореден път излезе на протести с искане за касиране на изборите заради нечестни условия и изборни нарушения.

Протестите срещу добива на литий продължиха и в първата половина на тази година, но към момента, в края на 2024 г., десетки хиляди граждани вече два месеца протестират срещу правителството заради срутването на козирката на гарата в Нови Сад, която предизвика смъртта на 15 души. Протестите са насочени срещу президента Вучич, премиера Вучевич и кмета на Нови Сад Милан Джурич. Те са най-масови от 1996 г. досега. В един момент достигнаха 100 000 души. 

Сегашните процеси се различават от предишните. Тежестта им е в главния град на Войводина Нови Сад. Освен това, студентите масово и редовно протестират на улиците и се ползват с широка подкрепа – от университетски преподаватели до земеделци и обикновени граждани. Всички университети са блокирани. Към тях се присъединиха учителите и учениците от средните училища. Обвиняват властите в корупция, слаб надзор и неадекватни строителни дейности и искат разследване и правосъдие за виновниците на инцидента на гарата в Нови Сад, в който загинаха 15 невинни граждани, включително и деца.

Сърбия вече десетилетия наред е изключително неспокойна страна. Гражданите не се примиряват с управляващите, управляващите не зачитат волята на гражданите. Тактиката на Вучич за разбиване, изтощаване и разводняване на протестите само временно отлага решаването на големите вътрешни и външно-политически проблеми, които след известно затишие избухват отново с двойна сила.

Опозицията подкрепя исканията на студентите, но засега се държи встрани. Европейските столици също са сдържани. Вучич обвинява протестиращите, че провеждат „цветна революция“ и прави патетични заклинания, че няма да избяга и няма да се предаде, нещо, което поне засега, никой не иска от него. Атмосферата в Скупщината на Сърбия става все по-непоносима, а сблъсъкът между властта и крехката опозиция все по-жесток.

Кризата и протестите родиха някои нови лидери, с нова харизма, върху които се полагат надежди, че могат да обединят и организират силно разделената опозиция в борбата срещу корумпираното и русофилско управление на Вучич. От изхода на тия протести зависи дали Сърбия ще остане в обятията на Путин или ще поеме пътя към Европа.

Засега на протестите все още няма европейски знамена. На тяхно място възникват множество въпросителни. І БГНЕС

Източник: bgnes.bg