Десетки и даже стотици хиляди души излязоха пред държавните институции и блокираха пътищата. Режимът отговори с проверената тактика за разбиване на протестите отвътре, печелене на време и изтощаване на протестиращите.
Два месеца и половина след като падна козирката на железопътната гара в Нови Сад и уби 15 души, епидемията на „студентския синдром“ в Сърбия става все по-мащабна. Протестите се разрастват в посока генерална стачка, а Вучич няма отговор за очакванията на новите поколения. След студентите и университетските им преподаватели, излязоха преподавателите и учениците от средните училища. Към тях се присъединиха не малка част от учителите в основните училища, част от земеделците, електроразпределителните работници, адвокатите, съдиите и свободомислещи граждани. Протестите се разпространяват в цяла Сърбия и стигат до най-забутаните места. Бариерата на страха сред гражданите вече е преодоляна. Вучич и неговите най-близки сътрудници се паникьосват все повече и не е изключено в един момент да посегнат към въвеждане на извънредно положение.
Десетки и даже стотици хиляди души излязоха пред държавните институции и блокираха пътищата. Режимът отговори с проверената тактика за разбиване на протестите отвътре, печелене на време и изтощаване на протестиращите. Десетки студенти бяха арестувани и пребити. Две студентки бяха показно ударени с коли пред камери и това взриви недоволството още повече. Родителите няма как да са равнодушни, докато им бият децата, независимо от патриотарските тиради в жълтата преса и по розовите телевизии с национално покритие.
Исканията на студентите са нестандартни и това обезсилва режима на Вучич. Те се ограничиха до установяване на отговорността и наказание на хората, замесени в лошия ремонт на козирката на железопътната гара, довела до смъртта на 15 невинни граждани. Режимът на Вучич точно от това се страхува най-много – защото ще лъснат корупционните схеми на приближените до него фирми, направили ремонта и ще трябва да се изправи пред загубата на доверие и гласове на евентуалните бъдещи избори. Ако откаже, протестите могат да се радикализират още повече и просто да поискат смяна на авторитарния и корумпиран режим.
От анализа на поведението на Вучич се вижда, че той води борба на два пропагандни фронта. Единият е, компрометиране и заплашване на студентите и учениците, използвайки платени биячи, провокатори и пропагандни телевизии. И вторият опит е, да прокара някакъв полузаконен съвещателен референдум за собственото си доверие, който разбира се, е с предизвестен изход.
Студентите смятат, че това е свръхцинично и само показва отчаянието на една власт, която се опитва да гаси пожара, доливайки още масло в огъня. Опитите да ги измами с уж изпълняване на техните искания, предлагане на апартаменти за млади семейства, безплатен транспорт в столицата, включително и референдум за собственото си доверие, по същество са корупционни практики, срещу които те най-много и протестират.
Също така, студентите не приемат стандартната практика, според която проблемите в демократичните общества се решават с избори и референдуми, защото са наясно, че демокрацията в Сърбия не работи, а Вучич е обсебил всички демократични институции. И вместо да повтарят мантрата за изборите, в които един диктатор се сменя с друг, нещо което прави и самата опозиция, студентите настояват да променят системата, която възпроизвежда корупция и насилие и да я върнат към „фабричните настройки“.
Те не искат да живеят в тоталитарната медийна и политическа среда, която не може да приеме наличието на свободни и образовани граждани, които мислят с главите си и то напълно безплатно. За разлика от опозицията, която емоционално се фиксира срещу личността на Вучич, студентите го игнорират, не преговарят с него, не му обръщат никакво внимание, не искат да преговарят с него и това го подлудява, защото той е свикнал да работи като диктатор. За тях има само институция президент с ясно определени конституционни правомощия и нищо повече. Настоявайки за разделението на властите, правовата държава и уважение към институциите, студентите излизат от блатото на партийните боричкания и фиксацията върху определени личности и се опитват да рестартират системата отначало.
Предложението на Вучич за провеждане на референдум за собственото му доверие е коварно, не само защото няма как да го загуби докато, контролира механизмите за провеждане на избори, а и защото иска да изкара на фокус собствената си опозиция, която идеално го обслужва и му гарантира стабилна еднолична власт.
От своя страна, опозицията се намира в разкрачено положение и от една страна се надява да оцелее върху студентската протестна енергия, а от друга се страхува да не би същата тая студентска вълна да я помете и нея заедно с Вучич. Впрочем, разликата между властта и опозицията е само фиктивна. По ключовите въпроси каквито са Косово, Черна гора, Република Сръбска, програмата „Сръбски свят“, евроатлантическите интеграции, Русия и Китай, те не се различават и се разбират много добре.
От друга страна, не е ясно каква ще бъде ролята на студентите в бъдеще. В драматичните събития от 1992, 1996/7 и 2000 г. студентите играеха решаваща роля в политическите промени, но и никога политически не капитализираха собствения си принос. Даже някои ги обвиняваха, че те се измъкнаха от политиката след 5 октомври 2000 и оставиха Джинджич без подкрепа срещу консервативните националисти, които го обсадиха и убиха.
Както и да е, Вучич най-много се ужасява от студентите, които съвместно с гражданите биха могли да го изметат заедно с идеологически сродната му опозиция, да разчистят терена, да премахнат едноличната му власт и да рестартират системата.
Студентското движение има шанс да си запази мястото на трети играч на политическата арена на Сърбия като морален коректив на обществото, ако запази дистанция и от властта, и от опозицията и привнесе нови идеи, които да разрешат ключовите проблеми които днес застрашават Сърбия. Дали ще успее, остава да видим.
Засега времето изтича и студентите призоваха на гражданска неподчинение и генерална стачка. Стотици хиляди души в различни градове се изсипаха на улиците. Вучич вече не може да спре протестите, но и те все още не могат да го свалят. Взаимното изтощаване продължава. Вучич продължава да се „пече“ на скарата и трябва вече да мисли за собственото си спасение.
Еуфорията и социалната енергия в Сърбия са на върха и решаващият въпрос е, дали репресиите, дисквалификациите и насилието могат да пречупят протестите. Следващият въпрос е, кой ще артикулира политическите искания на протестиращите и кой ще ги постави на дневен ред вътре в политическата система.
Също така, не бива да се забравя, че за успеха на протестите е важна борбата във вътрешен, но не по-малко важна е и борбата във външно-политически план. В европейски план, протестиращите трябва да предложат нещо повече от това, което в момента предлага Вучич, но не за сметка на интересите на сръбските граждани.
Източник: bgnes.bg
Издвој новости на српском
