Владиката на Епархия Вранянска Пахомий направи поредната тежка провокация към българите в Босилеград – на босилеградската черква „Св. Богородица” подари икона на така наречените „Сурдулишки мъченици”. С това той ни накара да вярваме и да се кръстим пред „мъчениците”, които той сам си измисли и канонизира.
Нека да припомним – става дума за исторически фалшификат, според който българската армия по време на Първата световна война в Южна Сърбия е избила 30 000 сърби. Благодарение на този и други фалшификати предоставени от сръбска страна на Парижката мирна конференция 1919 г., Великите сили победителки несправедливо са присъдили към новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци Западните български покрайнини, които са окупирани на 6 ноември 1920 г., и в продължение на един век подложени на систематична политика на асимилация /сърбизация и обезлюдяване на българските територии.
През 2017 г., пак по предложение на владиката Пахомий, Сръбският Архиерейски събор канонизира т. нар. „Сурдулишки мъченици” и ги включи в Диптиха на Сръбската православна църква. От тогава те се празнуват на 29 май с богослужения, литии, научни конференции и пр. Тази година бе обявено и изграждане на черква в Сурдулица на т.нар. „Сурдулишки мъченици”.
Това „канонизиране” е в нарушение на църковните канони на Източното православие, защото освен че жертвите са силно преувеличени, те все пак са жертви на една световна война за преразпределение на територии, а не за православната християнска вяра, защото воюващите и от двете страни са православни християни.
Скандалният владика Пахомий, освен че е известен с обвиненията за педофилия и с редовните си антибългарски прояви в Сурдулица и Прокуплье, стана известен и с това, че заедно с кмета на Босилеград Владимир Захариев, и то в присъствието на двама български дипломати Едвин Сугарев и Юлиян Китипов, категорично забрани поставянето на паметна плоча с имената на българските цивилни жертви избити на 15 -16 май 1917 г. в Босилеград и околните села при нахлуването на българска територия на сръбска разбойническа чета под водачеството на сръбския четнически войвода Коста Милованович Печанац.
Тази паметна плоча, по нареждане на Пахомий и кмета Захариев, бе конфискувана от босилеградската полиция и бе върната през 2018 г., след застъпването на президента Румен Радев пред сръбския му колега Александър Вучич, но и досега не е разрешено да се постави в знак на почит към паметта на жертвите.
Полагането на иконата на т. нар. „Сурдулишки мъченици” в Босилеградската черква „Св. Богородица”, иначе строена от местното българско население 1879 г., е злоупотреба с християнските чувства на вярващите българи с цел внушаване на вина и срам от собствената им национална принадлежност и предизвикване на национална омраза и нетърпимост към българите и България.
Подбрано е и времето, когато иконата е поставена в Босилеградската черква, в навечерието на 102-та годишнина от сръбската окупация на Западните покрайнини, по време на официалното преброяване на населението в Р Сърбия когато останалите българи трябваше „свободно” да декларират националната си принадлежност, но и в навечерието на изборите за Национален съвет на българското малцинство, които ще се проведат на 13 ноември т.г.
Преекспониране на едностранчиво конструираната теза за „зверствата” на българската армия по време на Първата световна война с едностранно тълкуване и премълчаване на историческите факти и причинно-следствените връзки между тях, и изведените от това „Сурдулишки мъченици”, имат за цел да оправдаят и легитимират историческите фалшификации довели до окупацията и трагичната съдба на истинските мъченици – българите от Западните покрайнини.
Ньойската граница по най-нечовешки начин разделя села, дворове и къщи, семейства, черкви, гробища и гробове, на границата са избити стотици невинни граждани, а преживелите българи десетилетия наред са подлагани на всички известни в света методи за денационализация и прогонване от родните им домове. Не са малко и рушащите български черкви.
Вследствие на тази политика от над 100 000 българи през 1919 г., през 2011 г. бяха останали само 18 500. Едно десетилетие по-късно те определено са още по-малко. Предстои да видим колко. Общините населени с българи са икономически най-изостаналите в Сърбия, а в последно време и най-замърсени и отровени от рудодобива.
Това разбира се, ни най-малко не е трогнало владиката Пахомий. Нашите мъченици, нашите жертви и страдания нямат никакво значение за човека, който се води наш духовен пастир. Още повече, той има наглостта да ни бръкне в душите и сърцата като ни накара да се кръстим пред иконата на т. нар. „Сурдулишки мъченици”, които самият той си ги измисли и канонизира и да се срамуваме от нашите предци за нещо, което те никога не са направили. Вместо християнско осъзнаване на греховете и тяхното опрощаване, вместо любов и смирение, вместо утеха и надежда за живите и почит и уважение към паметта на мъртвите с цел преодоляване на тежкото историческото наследство и помирение между народите, с провокативните си действия той повече от две десетилетия задълбочава пропастта и сее национална омраза и нетърпимост между двата народа – българския и сръбския.
Именно затова той не заслужава нашето уважение. Вярващите, които имат нужда да се черкуват, трябва да бойкотират черквата, докато иконата на „Сурдулишките мъченици” стои там. Вярата си в Бог могат да изповядват и в къщи. Поне докато вместо високите етични принципи на християнството, владиката Пахомий садистично ги изкушава с военно-политическата пропаганда от времето на Първата световна война. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
Издвој новости на српском
