Вече 17 дни в Белград и други градове на Сърбия се провеждат мирни „Протести срещу диктатурата“. Излизат предимно студенти, но има и по-възрастни граждани и даже пенсионери. В един момент излязоха даже и синдикатите на армията и полицията. Исканията са доста шарени, но могат да се обобщят в две основни насоки – повече демокрация на гражданите и повече свобода на медиите.
Управляващите, контролираните от тях медии и една част от опозицията в най-добрият случай се правят на слепи и глухи или тихичко ръмжат. Засега никой нищо не предприема. Управляващите чакат протестиращите да се изтощят и разотидат, а управлението да си продължи както и досега. Вероятно и така ще стане. Няма да е за пръв път така натрупаната социална енергия да се разпилее, а разочарованите протестиращи студенти след няколко години безуспешни протести да ни изоставят и да си потърсят по-добро място за живот някъде в Европа или зад океана.
Много е тъжно, че когато техните родители преди двайсетина години протестираха, те едва-едва прохождаха. Днес те са пълнолетни млади граждани и отново издигат почти същите лозунги и транспаранти срещу същите партии и личности които и тогава и сега се разпореждат със съдбите ни. Тогава техните родители не ги разбираха. Сега и те не разбират децата си. Упрекват ги, че трябвало да гласуват на изборите, а не да крещят по улиците. Че били аполитични, апатични, незаинтересовани. Сякаш гласуването под недемократични условия изобщо има смисъл.
И наистина, какъв е смисълът да гласуваш при положение, че в избирателните списъци фигурират имената на починалите от преди петдесет години и които по някакъв вълшебен начин ще бъдат преброени наравно с изстраданите гласове на живите? Какъв е смисълът от информираният вот на интелектуалците, когато техният глас се брои наравно с гласовете на 850 000 жители на Сърбия които имат незавършено основно училище или са напълно неграмотни? Когато половината от населението е компютърно неграмотно а в черните кутии на управляващите по някакъв вълшебен начин се сливат гласовете от държавните предприятия, купените и изнудените гласове? Когато премиерът незаконно използва държавните ресурси за провеждане на кандидат президентската си кампания. За разлика от другите кандидати които даже не могат да се покажат по телевизиите. Нещо, което го няма никъде по света.
Това е моделът по който се провеждат изборите на всички нива в Сърбия – от президента до последният селски кмет. Но от това като че ли никой не се интересува, въпреки че всички го виждат, а повечето и знаят, че това е незаконно и противно на всички известни досега правила за провеждане на демократични избори.
Да, никой не оспорва че ТОЙ е победил на изборите и никой вече не се интересува КАК е победил.
Но е безспорно и това, че такива самопоявили се и самоорганизирани протести са предтечи на промените които рано или късно ще последват. И може би резултатикте няма да са очаквани и добри. Защото дори протестите пред Уолстрийт доведоха на власт Тръмп, който е парадигма точно на това срещу което американците най-много протестираха.
Именно затова трябва да се отнасяме с повече уважение и разбиране към протестиращите студенти и ученици дори и когато протестират срещу нас. Защото миналото е наше, но бъдещето принадлежи на тях и те имат не само правото, но и задължението по-отговорно да се разполагат с него.
Иван Николов
Издвој новости на српском
