„Димитровград си върна името Цариброд, но не и по закон. В момента няма указ, който официално да урежда името на града. Възможността за смяната на имената в гражданските регистри, в които българите могат да се вписват с българските си фамилии също е пожелателна“, заяви в интервю за БГНЕС журналистът Зденка Тодорова.
„Дори след официалната промяна на името на Цариброд с указ от 1950 година на Димитровград, българите в Цариброд никога не са спирали да си наричат града Цариброд. Сръбските власти разбраха, че не могат да променят в душата на царибродчанина нагласата да нарича града си Димитровград“, подчерта тя.
Въпреки опитите на сръбските власти градът да се назовава като Димитровград, по името на велик герой, както се популяризира в Сърбия Георги Димитров, българите там, сред които и мнозина изтъкнати общественици и журналисти, започват кампания по връщането на българското име на града. От 1990 година до днес са подети 18 инициативи, произлезли от гражданите за връщане на името на Цариброд.
Сред подписалите се в тези инициативи са много изявени българи – Богдан Николов – известен царибродски журналист и автор на много книги, Кирил Тодоров – автор на буквара „Прозорче към света“, от който все още учат много български ученици, Васил Пейчев – човекът, който събра 4500 подписа, за да могат българите да си върнат болницата в града, в която сръбските власи настанили хърватски бежанци по време на войните в бивша Югославия. След падането на Слободан Милошевич петициите продължават като първият кмет демократ на Цариброд – д-р Симеон Васов пръв въвежда практиката на заседанията на общинските съвети да се говори на български език. Именно негова е и инициативата да се върне името на града, подкрепени включително и от просръбски партии, което говори, че популярността на името на града е навсякъде.
„Въпреки че множество културни институции смениха името си – Радио и телевизия „Цариброд“, Културно-художествено дружество „Цариброд“, улица „Цариброд“ – всичко е Цариброд, официално си остана името Димитровград, по закон“, подчерта Тодорова. По думите й години наред, въпреки желанието на местните хора за връщането на името и петициите до централната власт в Белград, отговорът, който се получава от съответните министерства е „сега не е моментът“.
„Важно е да се отбележи, че много други градове върнаха българските си имена по закон. Град Ягодина беше Светозарево, Титово Ужище стана Ужице, Титово Върбас се преименува на Върбас, други по-малки селища си върнаха по законов ред имената – в Сърбия конкретно това става със законов акт на съответното министерство към правителството – в Сърбия Министерството на регионалното развитие решава този въпрос. Желанието на хората беше и продължава да бъде Цариброд да си върне името по законов път“, заяви Тодорова.
Всичко обаче става много бавно най-вече заради нежеланието на сръбските власти да обърнат официално внимание на проблема. През 2004 година дори се инициира референдум за връщането на името на Цариброд, но властите в Белград решават той да бъде обвързан с президентските избори, които на балотаж печели Борис Тадич. „Именно и това е причината референдумът да не е успешен – хората, подкрепящи Тадич, гласуват в подкрепа на промяната на името, и обратно – неговите опоненти автоматично отхвърлят преименуването на града“, разказва Тодорова.
Това обаче не спира гражданските организации на българите в Цариброд, които продължават с петициите и борбата за официалното признаване на името, въпреки че сръбските власти не предприемат никакви действия и отхвърлят всичко.
„Бях много изненадана, когато разбрах, че ще бъде сложена плоча, всъщност табела – Цариброд. Видяхме, че я слагат на сградата на общината в присъствието на няколко български представители и дипломати, и на празния площад пред общината, където нямаше българи изобщо. Ако беше хубава и толкова велика тази инициатива, за каквато я представя българската дипломация, щеше да излязат много хора, макар градът ни лека полека да се обезлюдява“, категорична е Тодорова. „Въпреки че градът обезлюдява все пак има много хора, които милеят за Цариброд и щяха да излязат и с аплодисменти да подкрепят тази инициатива. Но нямаше такова нещо. Не го видях. Което означава, че ние като попарени посрещнахме поредния удар по нашите права и интереси. Значи разбрали са се Белград и София по този начин да действат и да разрешат проблема, начин, който е половинчат и не води до никъде. Защото не видях да се позовават на законов акт“, допълва журналистката.
Остава нерешен и въпросът с документите. Много хора, които отиват да си вадят лични документи, си задават въпроса какво ще пише в тях – община Димитровград или община Цариброд. Не е ясно и какво ще е името на общината в съдебните решения, защото това трябва да се установи със законов акт на Министерството на правосъдието. Възниква проблемът със социалните служби, пенсионното осигуряване. Има и проблем с имената на училищата, който зависи от Министерството на образованието.
„Няма друг град в Сърбия, чийто статут с името да е уреден по начина „ние се разбрахме“. Но какво означава „ние се разбрахме“, нали закони трябва да важат?“, пита Тодорова.
Възниква проблем с актовете за раждане. „Много деца са родени в Пирот, след като закриха родилния дом в Цариброд“, обясни Тодорова. „Когато се издава акт за раждане, има хора които ще поискат да бъдат записани като родени в Цариброд. А ако не изразят изрично желанието си, автоматично ще бъдат записани като родени в Димитровград по инерция на службите в Пирот. А когато имаме законов акт – тогава ще се знае – роден в Цариброд“, подчерта журналистът и допълни: “Ще бъде голяма шарения, от която ще пострадат най-много гражданите и най-вече българите. Много подвеждащо българските дипломати се похвалиха с „голямо историческо постижение“. Няма никакво историческо постижение – да ползваш и двете имена. Историческо постижение е тогава, когато се е спазила волята на гражданите, които от 1990 година се борят да си върнат името на града и тогава вече това ще бъде постижение.“
Зденка Тодорова сравни проблема с връщането на името на Цариброд със ситуацията с образованието на българското национално малцинство в Сърбия, а именно „имате право на образование, но българският език ще се изучава само два часа седмично“. Същата е ситуацията и с името на Цариброд – имате право да избирате как да го наричате, но официално и по закон градът е Димитровград.
За промяната на фамилните имена също няма законов акт и ситуацията също е подвеждаща. „Когато ходих в полицията за лична карта“, разказа Тодорова, „имаше бележка до вратата, ако искате и на български да ви бъдат издадени документи, трябва да изчакате и да попълните поредица от документи, и да ходите на различни гишета… Кой ще ходи да се разхожда по гишетата, при положение, че всеки гледа да урежда по по-лесен начин въпроса. Това също е особено подвеждаща и объркваща ситуация с фамилните имена. Сега трябва упоритост да ходиш от гише на гише и да си отстояваш интересите”, отбеляза Зденка Тодорова.
Тя е категорична, че инициативите за официалното връщане на името на Цариброд със закон ще продължат. По думите й от декември в Сърбия се надига вълна от недоволство срещу диктатурата на Александър Вучич. Хората от всички градове, в които се провеждат протести, призовават за промяна на системата, и имат свои проблеми, които трябва да бъдат решени.
„Аз подкрепям протестиращите, защото трябва промяна на системата. Няма да стане бързо и лесно, но съм убедена, че системата ще се промени, щом въстанаха всички. И когато се промени системата, тогава вече ще може да се действа на чисто, но тогава проблема ще го решаваме ние, местните хора от Цариброд, а не половинчато, както дипломатите от едната и от другата страна на границата“, подчерта още Тодорова.
Източник: БГНЕС
Издвој новости на српском
