3 години след визитата на президента Румен Радев в град Цариброд нищо не се е променило за българското национално малцинство в Западните покрайнини. Нито един от повдигнатите въпроси пред президента Александър Вучич не е намерил решение. Въртим се в един омагьосан кръг, от който няма излизане.
Българо-сръбските отношения са лицемерни, фалшиви и неискрени. Българските политици трябва да се вслушат в мнението на обикновените българи, живеещи в Западните покрайнини, а не само в това, което ще каже на президента Радев кметът или секретарят на Общината в Цариброд. Те са от управляващата партия на Вучич. Те ще говорят това, което им нареди Белград.
Това заяви пред БГНЕС писателят и публицистът Зденка Тодорова. Тя е автор на книгата „Към Цариброд и за него“, разказваща за 9 знакови личности от българската история свързани с града. Нейната премиера ще бъде на 23 юни тази година.
Принципната политика е българските официални власти, независимо от това кои са те, да поставят ребром въпроса пред сръбските си колега за проблема с образованието на българското национално малцинство.
„Защото ако ние нямаме образование на български, това означава, че нямаме нищо!“, категорична от Зденка Тодорова.
Вторият въпрос, който за пореден път ще трябва да бъде повдигнат е за името на града, който остава Димитровград, а не както е желанието на местните българи – Цариброд.
„Въртим се в омагьосан кръг ще се върне или няма да се върне името на Цариброд. Има над 20 инициативи и петиции и още няма решение. Имаше опити при Бойко Борисов да ни убедят, че е върнато името на града. Нищо не е върнато. Сложена е една плоча на входа на Общинския съвет, където пише Цариброд и на сръбски Димитровград. Както каза кметът, който както си иска, така да го нарича. Дори в България навсякъде все още пише Димитровград, ако искате да отидете с влак, когато още пътуваха влакове…“, заяви активистът за правата на българите.
Друг нерешен проблем е свързан с окончанията на българските женски фамилии.
„Връщането на фамилните имена на българките с окончание на „ова“ трябва да бъде регулирано със закон, така, както със закон през 1960 г. ни бе отнето това право и бяхме задължени да носим фамилии на „ов“, заяви Зденка Тодорова.
Издвој новости на српском
