През месец май кмета на Босилеград и председател на Националния съвет Владимир Захариев, отказа да посрещне вицепрезидента на Р България г-жа Илияна Йотова която дойде с идеята да отбележим 100 годишнината от Босилеградският погром и да открием паметна плоча с имената на невинните жертви загинали от ръката на четническият комендант Коста Печанац, който на 15 май 1917г. зарива Босилеград в пепел и кръв.
Откриването на тази паметна плоча трябваше да бъде ново начало в сръбско-българските отношения, стартиране на процеса за национално помирение между българи и сърби и стъпка напред към членството на Сърбия в ЕС.
Но не би. Местната (кметската) власт не позволи откриване на паметната плоча с което фактически застана на страната на военнопрестъпника Печанац. На помощ в борбата му срещу вицепрезидентката Илияна Йотова се притече и владиката Врански Пахомий, който освен с педофилските си подвизи се прослави и с антибългарската си дейност от амвона на Сръбската православна църква.
По заповед на работодателя Захариев, вестник „Ново Братство“ даже не отрази посещението на вицепрезидентката в КИЦ „Босилеград“. Старият редактор на „Ново Братство“ не да даде никакъв смислен отговор за този невероятен гаф, въпреки че той се четеше от изплашеното му лице.
Десетина дни след това, пак по кметско настояване, бе „арестувана“ паметната плоча която Демократичният съюз на българите упорито навираше под носа му и настояваше да я постави в центъра на Босилеград. След три месеца, плочата бе прибрана в Основната прокуратура във Владичин хан. Което показва, че крушката си има и опашка.
Но и това не е всичко.
Само преди няколко дни, под натиска на Захаирев поддаде и компанията КАЛИНЕЛ на Марин Радевски от Троян. Миналата година той проби в Босилеград и даде работа на стотина души. Идеята беше да приватизира бившият текстилен завод КОБОС, да го отремонтира и да предложи работа на около 200 души в Лосилеград. Поне така сръбските медии предадоха думите на сръбският държавен секретар за стопанство Драган Стеванович след подписването на инвестиционния договор във Враня на 24.10.2017г. Думи, които бяха казани и повторени и пред българският посланик Радко Влайков.
След една година КАЛИНЕЛ прекрати производството и се изнесе от Босилеград, както се разбра, поради натиск от страна на кметската власт, безсмислени съдебни спорове за собствеността на фабриката и рекет.
110 души наши съграждани на прага на зимата останаха без работа.
Думите и обещанията на сръбските държавни представители, днес не струват и пукната пара. Кмета и неговият помощник излязоха с една снимка на фейсбук на която са метнали една зеленикава тениска на спортен клуб „Младост“ върху сръбската премиерка Ана Брънабич. През пролетта тя получи в Босилеград скутача и шарена торба. Посланието е повече от ясно – вижте колко сме близки със сръбската премиерка, тя е с нас и никой нищо не ни може! Така те хулигански се гаврят не само със сръбското правителство, но и с българските инвеститори и особено с бившите работници на КАЛИНЕЛ в Босилеград.
Всичко това се случва в съвременна Сърбия която води преговори за членство в ЕС и разчита на българската „безусловна“ подкрепа.
Всичко това става пред очите на България, която като държава членка на Европейския съюз продължава позорно да мълчи пред президента Вучич и премиерката Брънабич за унизителното и безизходно положение на българите в Босилеград. Това мълчание не само е недостойно за една европейска страна. Това мълчание е пренебрежение към основополагащите принципи върху които е изграден Европейския съюз. На примера с Брегзит и Каталуния видяхме до какво се стига когато Брюксел си затваря очите пред легитимните стремежи на държавите и народите.
И докато кметската власт продължава пъкленото дело на Коста Печанац започнато преди 100 години, Сръбската прокуратура, правосъдната система и разследващите органи определено не могат да се справят с мракобесните сили които подкрепят кмета в пъкленото му намерение да доведе мисията на Коста Печанац докрай.
Тази пролет българското Правителство и Президентството най-накрая разбраха за какво става дума и няколко пъти заявиха, че си оттеглят доверието от кмета Владимир Захариев.
Но това не е достатъчно.
Следващата стъпка е да се изясни, стои ли сръбското правителство зад местната власт в Босилеград, която е против националното помирение между българи и сърби, която се гаври с паметта на невинните жертви на Босилеградският погром, която се гаври с най-високите български държавни представители, която не прилага сръбските закони за правата на човека и правата на малцинствата, която гони българските инвеститори, която обрича гражданите на Босилеград на безработица и глад, която не уважава решенията на сръбското правосъдие и пр. и пр.
И ако стои, готово ли е да поеме отговорността пред България и Европа за изтреблението на българското население което местната власт провежда в Босилеград?
Ако не иска да поеме бремето на тази отговорност, тогава незабавно трябва да се разграничи от нейните провокатиивни и незаконни действия, да влезне в ролята си и да заведе ред в Босилеград дори и по цената на извънредно положение.
Иван Николов
Издвој новости на српском
