„Особено съм щастлив, че като президент на Сърбия ще отида в Босилеград“ каза Александър Вучич ден преди да тръгне на обиколка из Пчински окръг. Обиколката му предвиждаше посещение на общините Враня, Търговище, Буяновац и Босилеград. Последните три са икономически най-неразвитите общини в Сърбия, в които доведените за целта хора в ролята си на клакьори, вчера на 11 март, го посрещнаха с бурни овации, аплодисменти и най-вероятно с много вътрешно отчаяние. Подобно нещо правеше и Милошевич, и после знаем до какво доведоха митингите, овациите и национализмът му.
Посещението на Вучич в Пчински окръг всъщност беше не с държавнически, а с пропаганден характер. Макар и президент на Сърбия, той нито за миг не спря да се изживява и като партиен лидер, и като редактор на държавните медии, и като кмет на общините, и като бизнесмен, и като всичко, което му е на душата. Оказа се, че най-много на душата му, е властта и освен, че има партия и безгранична власт, сега е решил да създаде и движение, което ще рече още една партия, наречена Народен фронт за защита на Сърбия.
И пак ще се върна на Милошевич, на когото по едно време му стана тясна Социалистическата партия, та реши с помощта на съпругата си Мира Маркович да създаде Юголевица. Партия, по-мракобесна от самата Социалистическа партия.
Защо му е на Александър Вучич още една партия или движение с неизвестно бъдеще, след като цялата власт е в ръцете му?! Както отбеляза един колега в опозиционна белградска медия, „за да усложни още повече политическата обстановка в Сърбия“.
Но, за да лансира от някой площад, пък бил той и в Босилеград, новия си проект наречен Народен фронт за защита на Сърбия, трябваше да го покаже, да запознае хората с него, да тръгне отнякъде с него, пък докъде ще стигне, не се знае.
Интересното в случая е, че този неясен проект тръгна не от Белград, а от икономически най-бедните общини в Сърбия, сред които е и Босилеград. Българите в него са се стопили до 3 000 души или с 38% процента по-малко в сравнение с 2013 година. А това е благодарение на всички досегашни режими на Сърбия, включително и на режима на Александър Вучич.
Дотук добре, всеки политик пък бил той и президент, може да посещава която си иска община, може да обещава каквото си иска и може да разговаря с когото си поиска. Би било добре обаче да разговаря и с онези граждани, които не харесват клакьорството и които имат друг прочит на политическата, икономическата, екологичната и демографската ситуация в Босилеград и в общината като цяло.
Става страшно обаче, когато президентът в първия ден от своето турне из Пчински се прави че не знае, че полицията в Босилеград е арестувала двама мирни граждани. Единият, защото щял на улицата мирно да протестира с плакати, другият, защото искал да му връчи писмо от Протестен граждански комитет на Босилеград.
Нека сега да видим кои са арестуваните босилеградчани в деня на посещението на сръбския президент в техния град. Това са Димитър Димитров изявен активист на организациите на българите в Босилеград и Даниела Михайлович, босилеградчанка, учителка в Сурдулица, изявена активистка със силна гражданска позиция и непримиримост срещу нередностите в общината.
Димитър Димитров е арестуван заради няколко плаката, с които искал да покаже своята непримиримост към нарушаване правата на българското национално малцинство в Сърбия. Та нали Вучич много се радвал, че ще посети Босилеград!
Той многократно чрез своите плакати е изразявал своята гражданска позиция, която винаги е била непримирима както към сръбския шовинизъм, така и към българския нихилизъм. Показвал ги е на много места, събития и срещи. Оказа се, че на 11 март заради три от тях е бил арестуван, сякаш пак се е върнало времето на Коминформа от 1948 година!
А ето какво е пишело на „спорните“ плакати: „Добър ден. Съюз на българските общини“/нещо като асоциация на Съюза на сръбските общини, за които Вучич усилено настоява пред международната общност/; „Докога Западните покрайнини ще бъдат колония и удобен резерват на Република Сърбия?“ и „Вучич, върни ми откраднатата пенсия“, тай като е пресметнал, че от 2014-2018 г. държавата го е завлякла с 1 200 евро.
Може ли това да бъде причина за арест на когото и да било гражданин на Сърбия!? Оказа се че може, още повече, че Димитър Димитров не е случаен човек. Той е един от учредителите на Демократичния съюз на българите в Югославия, изявен активист и деятел на българските организации в Западните покрайнини, човек, възстановил български войнишки паметници в Босилеградско, защитник на българската кауза във всички сфери на обществения и политическия живот на българите в Западните покрайнини, човек, несломим по дух и с желязна воля да отстоява своите убеждения.
Даниела Михайлович е другият арестуван гражданин на Босилеград.
Както разбирам, тя е искала да връчи на Александър Вучич писмо, адресирано до държавния връх на Сърбия от името на Протестен граждански комитет в Босилеград, в което писмо се изброяват поименно проблемите в Босилеградска община вследствие управлението на Владимир Захариев. А това са безработицата, липсата на инвестиции и инвеститори, лоша инфраструктура и липса на пътища, даване на разрешителни за работа на ВЕЦ-ове, които съсипват природата, експлоатация на мините „Подвирови“ и „Грот“, които замърсяват реките и унищожават природата, липса на желание след пожара в село Гложйе да бъдат възстановени щетите и обезщетени пострадалите хора, липса на поминък и перспектива за все по-намаляващото население на Босилеград. Предстои даването на концесия за откриването на още две мини в общината за злато и сребро, което ще превърне Босилеградско и голяма част от селата му в една голяма мина с изгледи красивите села да се превърнат в обезлюдена територия.
В писмото се посочват злоупотребите на кмета Захариев с искане за държавна ревизия по много от изброените в писмото точки подкрепени с факти, както и неговото отстраняване от кметския пост.
Вместо до държавния връх на Сърбия, писмото стига до полицейския участък в Босилеград, като самата активистка, която е искала да връчи писмото на президента, била арестувана и за няколко часа задържана в полицията.
А след като Вучич си заминал и Димитър Димитров, и Даниела Михайлович били освободени, както разбирам, без предявени обвинения.
Тук е интересно да отбележим какво каза Вучич на кмета Владимир Захариев пред доведените за целта хора на малкия площад. Обеща им пътища и околовръстен път, инвестиции, училище, детска градина, инвеститори, работни места.
В рамките на хвалебствията за бъдещите перспективи на Босилеград не изостанаха и похвалните слова по адрес на кмета Владимир Захариев, „който бил човек с голяма енергия“ и „който щял да бъде на власт докато е жив, защото винаги побеждавал на изборите“.
Става ясно защо писмото на Гражданския комитет се е оказало нежелано, даже и опасно, както за Вучич, така и за неговият домакин, кмета Захариев.
Захариев му отвърнал в същия дух, като подчертал /съвсем не случайно/ че Вучич е „първият държавник след крал Александър Карагеоргевич, който след 97 години идва на посещение в Босилеград“. Трябва да си призная, че не знаех за посещението на Александър Карагеоргевич в Босилеград. Посетил го е през 1926 година, времето, което може да се нарече като най-мракобесният режим с невиждан терор на този сръбски монарх отнел всички национални права на българите в Царибродско и Босилеградско, включително с правото им да се наричат българи. И някак си цялото това сравнение с Александър Карагеоргевич не изглежда никак успокояващо за българското национално малцинство в Сърбия.
И за край нека да повдигнем за пореден път въпроса с положението на българското национално малцинство в Западните покрайнини и отношението на българските политици към него. Политиката на загриженост „от дъжд на вятър“ видяхме, че не само, че не дава резултати, но създава условия сръбските власти да започнат да унижават изявените българи в Западните покрайнини. Само преди един месец, по време на посещението си в София а по покана на българския президент Румен Радев, Вучич каза в прав текст в отговор на журналистически въпрос на колега от БГНЕС, че следи всичко, което правят в КИЦ в Босилеград.
Това, което се случи с Димитър Димитров и Даниела Михайлович на 11 март т.г. е само поредният пример за това как изглеждат в момента българо-сръбските отношения. Бих задала въпроса и на българските политици, все още ли ги смятат за „приятелски“ и за „никога по-добрите“!?
Източник: bgnes.bg
Издвој новости на српском
