Завърши XIV-ата световна среща на българските медии в Скопие

Вчера в Скопие се проведе последният работен ден на световната среща на българските медии. С това бе сложен краят на четиридневната среща, изпълнена с дискусии и общуване на колегите, които бяха представители на повече от 50 български вестници, списания, интернет сайтове, радиа и телевизии от 20 държави от всички краища на света.

Днешният ден беше предназначен за разходка и запознаване с културно-историческите забележителности на македонската столица.

Както вече информирахме, срещата официално бе открита на 25-ти октомври в просториите на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ). На откриването говореше и приветства присъстващите, генералният директор на БТА, Максим Минчев, а поздравителна реч между останалите проведоха и  директорът на Македонската информационна агенция (МИА), Драган Антоновски и академикът от МАНИ, Луан Старова. На откриването присъстваха и представители на правителството на Македония, президента на МАНИ, академик Таки Фити, Соломон Паси от Атлантическия клуб, директорът на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев и представители от научните и академични среди.

Музикалното изпълнение на Теодосий Спасов и Влатко Стефановски при откриването на форума беше наистина уникално.

На XIV-ата световна среща на българските медии бяха проведени общо осем панелни дискусии с най-различни теми.

В рамките на първият ден, се започна с известието на г-н Максим Минчев за най-важните събития които бяха отразени в медиите в периода между предишната и сегашната среща.

Следващата панелна дискусия беше по темата – Различните лица на патриотизма,  на която журналисти на български медии от различни държави говореха за своите съображения за понятието патриотизъм и какво означава патриотизма в страните, където те работят и живеят.

Така например, г-жа Даниела Горчева от Холандия каза че патриотизма не трябва да се отрича априори, тъй като ако ксенофобския, агресивния, милитаристичния, шовинистичния патриотизъм е опасен и вреден и трябва да се отрича, но няма нищо лошо в национализма който е просветен, проевропейски, като това което е бил патриотизма на българските възрожденци.

На панелната дискусия – „Бизнес и национален дълг“ стана дума за взаимното влияние и сътрудничеството между бизнеса и медиите, финансирането и отразяването на национални каузи.

На краят на първият ден на форума участниците посетиха фотоизложбата на тема „България представя: Епископската базилика и римското мозаично наследство на Филипопол“ която се проведе в Културно- информационния център на България в Скопие, а след това Българското посолство в Скопие, организира прием за всички участници на 14-тата Световната среща на българските медии.

На втория работен ден на форума, бяха проведени общо четири панелни дискусии.

Първият панел между тях беше „Журналистиката срещу пропагандата“. Участниците в дискусията отбелязаха различните начини по които действа пропагандата. Най-интересен, според мене, пример за държавно дирижирана пропаганда даде дългогодишният кореспондент на БНТ в Македония, г-н Костадин Филипов.

В неговата дискусия той говореше за това как се изкривява историческата истина в Македония. За пример посочи паметниците на каменния мост в Скопие – на Даме Груев и на Гоце Делчев, качени на коне, които бяха част от проекта „Скопие 2014-та“, провеждан от правителството на Никола Груевски. Филипов обаче отбеляза, че македонското движение е било пеш, а освен това Гоце Делчев е имал лична причина да не се качва на кон – имал язва.

На втория ден на срещата на българските медии беше връчено и отличието за принос в разпространението на българската култура от българоезична медия в чужбина. Тазгодишната награда получи ръководителят на Българската програма на Радио Ватикана, Димитър Ганчев.

Следващата панелна дискусия беше на тема „Медиите като посредник между обществото и политиците“. В дискусията се говори и за това, как в днешно време политиците все повече директно се обръщат към гражданите чрез социалните мрежи. С това се напрактика се елиминира посредническата роля на медиите, които трябва да служат като мост за движение на информациите между политиците и медиите.

На панела „Медиите зад граница – стари проблеми, нови решения“, представителите на българските медиите в чужбина обсъдиха проблемите с които се срещат при тяхната работа.  Като един от най-голямите проблеми беше посочена липсата на финансова подкрепа от българската държава. В различни държави въпроса за финансирането на медиите е различно уреден, като някои държави финансират организациите на българските малцинства, а чрез тях се финансират и българските медии в соотвената държава. От друга страна, в някои държави българските медии се финансират абсолютно самостоятелно без никаква държавна помощ.

Седмият панел в рамките на XIV-ата световна среща на българските медии, беше на темата „Медии, памет и образование“. На него освен засегнати бяха и проблемите на българските общности извън страната.

Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев се ангажира да настоява пред останалите държавни институции в България, да подпомогнат на българските медии зад граница, включително и чрез увеличаване на бюджета на агенцията за българите в чужбина.

Фотожурналистът Иво Хаджимишев показа стари снимки от Македония, Беломорието и Одринско на които бяха представени средновековни архитектурни паметници и живота по онова време. Хаджимишев показа и фотографии от 40-те години, показващи влизането на българската армия в Македония и радостта на местното население. Имаше снимки и приказващи живота на местното население на Скопие, Охрид, Битоля и други македонски градове по тоа време.

Втория работен ден приключи се представлението на документалният филм за най-добрия аржентински поет с български произход – Марио Несторов. Филмът „Сърце като птица“ е дело на Аксиния Иванова и Иван Цанков от Гражданска асоциация „Българите в Аржентина“, която поддържа двуезичен сайт и интернет радио.

Вчера, на последния работен ден на форума, се проведе и последната – заключителната панелна дискусия. На неа говореше генералният директор на БТА, Максим Минчев. Той между останалото каза, че организирането на тази среща на българските медии Скопие е било трудно, но положените усилия са дали резултат и срещата е била успешно организирана.

Минчев каза че през 2019 г. ще се проведе най-голямото медийно събитие в историята на България – Шестият световен конгрес на информационните агенции, между 12 и 16 юни в София и в Пловдив като културна столица на Европа.

На XIV-ата световна среща на българските медии в Скопие, присъстваше и г-н Александър Димитров, главен редактор на портала Глас Пресс,. Той взе активно участие на панелните дискусии и защитаваше позицията на българските медии и българското малцинство в Западните покраини.

Той подчерта че нашата медия, Глас Пресс е единствената българска медия от чужбина която има официален кореспондент от Македония. За мене това, както и възможноста да присъствам на тази среща за първи път, представлява особена чест.

З.М.