Забравеният Топли Дол (Видео)

Топли дол се намира във високопланинския  район на областта Краище. Селото е разположено непосредствено на изток от българо-сръбската граница по Берлинския договор. Надморската  височина при селската църква е 1200 метра, а в миналото отдалечените  къщи на селото са се намирали и на височина до 1500 метра. Традиционно, селото се състои от 15 разпръснати махали със следните колоритни имена: Стамболийска, Чипѝлова, Велкова, Карда̀нова, Самарджѝинци, Мута̀вини, Дунгерци, Никодимови, Да̀нчини, Пешѝчави, Бѐркови, Лазарови Весини, Дога̀новчане, Нико̀лчини и Кумѝчини. Някои от тези махали днес са останали без нито един жител.

Селото Топли дол е малко планинско селце, но в много отношения познато и уникално, започвайки от неговата история, за която свидетелстват множество исторически записи и източници. В  землището на селото са открити  много останки от средновековни постройки, както и старинни монети и керамика. Най-старото писмено сведение за селото се среща в османотурски  документ от  1576 година.

От 1878. до 1920. година селото е в границите на България и влиза в състава на Божичката община. Според границата между България и Сърбия  по  Берлинският  договор от 1878. Година  около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река Българска Морава, остават в Сърбия. Днес  те представляват отделно село в община Сурдулица – Топли До. Непосредствено след Освобождението в селото е открито училище. През 1884. година е построена местната църква „Св. Георги“ на мястото на стар християнски храм. По силата на Ньойския договор от 1919. година, през ноември 1920. година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. В 1932. година е построена нова училищна сграда,  в която са се ограмотявали топлидолските деца.  От  1941-1944 година Топли дол, както и останалите села в Западните покрайнини, отново са под българско управление. След 1944.година селото отново попада в границите на Югославия и наследилата я след разпадането  ѝ Сърбия. До 1965. година Топли дол е принадлежал на Босилеградска община, след което е  включен в състава на община Власина.

Населението на селото по времето на освобождението от турско владичество е било около 730 души и постепенно се е  увеличавало, като през Втората световна война наброява  930 жители, а от тогава насетне е с постоянно намаляване. Топли Дол в началото на този век има 120-130 жители. В селото живеят 110 възрастни, а средната възраст на населението е 55,8 години (51,4 за мъжете и 59,9 за жените). В населеното място има 61 домакинства, а средният брой членове на домакинство е 2/двама души/. При следващото преброяване, което трябваше да бъде тази година тези бройки със сигурност ще бъдат драстично намалени.

Етнически състав

По отношение на етническия  състав на селото в него живеят според самоопределението 69 българи, 46 сърби и 1 македонец.

Това село, както и много други села в тази част, имат голям потенциал за устойчиво развитие на екотуризъм с уникалната чиста и здрава природна среда. Част от традицията на този район със сигурност е гостоприемството на местното население, което е отговорно за приятната атмосфера и комфорта на престоя в селските домакинства. Основен печат и автентичността на селския престой са ежедневните дейности на селските домакинства, особено когато става въпрос за приготвяне на зимнина, домашна ракия, печене на хляб, бране на плодове…

Нарастващата миграция на населението, както към по-големите градове в Сърбия, така и в чужбина, води до намаляване на потенциала за развитие на селския туризъм. Старите къщи са оставени на произвола на времето, все по-трудно се ремонтират и възстановяват. Автентичността на някогашното село, традицията и местната култура, както и старите традиционни рецепти ще бъдат забравени. Легендите, обичаите и рецептите за приготвяне на част от специалитетите още се пазят от малкото останали предимно възрастни жители на това красиво село.

„Един от наболелите проблеми в селото е лошият сигнал на мобилната мрежа. Ето защо ние почти не използваме мобилни телефони, защото при нас са безполезни. „Природата ни е възнаградила с пищните си дарове, но от година на година хората тук са все по-малко. През лятото те идват на почивка с близките си и да обработват имотите си, но вече все по-рядко. Идва зима и когато натрупа  сняг, който блокира селото, поне да имахме сигнал да кажем на близките си, че сме живи, ще ни е по-лесно“, завършват трудолюбивите домакини, които ни дочакаха с гостоприемство и доброта.

Да се надяваме, че споменатите проблеми ще бъдат бързо решени и в бъдеще ще се инвестира повече в създаване на условия за развитие на туризма в село Топли Дол, което ще бъде важно както за домакините, така и за гостите на това приятно и слънчево село.

Завръщането към селото и природата все още е на ниво индивидуални лични решения. Специалните ценности на района на Топли дол са запазените природни дадености и разнообразието на културно-историческото наследство, които заедно представляват съчетание на природа и традиция, неща към които все повече ще се завръщаме.

Препоръчваме на всички, които имат възможност да посетят с. Топли Дол преди всичко за да опознаят историята, хората, напитките и храната, да видят как са живеели хората в този край, както и да си починат от забързания свят в който живеем в приятната планинска  атмосфера, съчетана с динамичното минало, трудното настояще и неизвестното бъдеще.

ТОЗИ РЕПОРТАЖ Е ЧАСТ ОТ ПРОЕКТА „ТРАДИЦИИТЕ И ОБИЧАИТЕ НА МОЯ РОДЕН КРАЙ“, ПОДКРЕПЕН ОТ ОБЩИНА СУРДУЛИЦА. СТАНОВИЩАТА, ПРЕДСТАВЕНИ ВЪВ ВИДЕО И ТЕКСТОВИТЕ МАТЕРИАЛИ, СА НЕЗАВИСИМИ И НЕ ОТРАЗЯВАТ ПОЗИЦИИТЕ НА ОРГАНИТЕ, КОИТО ФИНАНСИРАТ ПРОЕКТА.

ГЛАСПРЕСС