Едвин Сугарев: Превантивно арестуваните българи в Босилеград и достойнството на България

Куриозното обаче е не само в това, че се случват. Куриозното е в това, че България, вече част от голямото европейско семейство, на практика не направи нищо, за да защити арестуваните. Още по-куриозното е, че България от десетилетия не прави нищо, за да защити българите от Западните покрайнини, които повече от столетие подложени на асимилация от сръбска страна и на практика обречени на изчезване. И може би най-куриозното от всичко е, че българският президент (1) , олицетворяващ единството на нацията и защитата на правата на всички българи, където и да се намират те, по отношение на този случай просто си мълчи – като под шапката на неговото мълчание мълчи и назначеното от него правителство, мълчат партиите, заети с предизборната си борба, мълчат гражданските организации, мълчи целокупния български народ – и цялото това мълчание следва една подличка и позорна сметка: дай да сме добре със сърбите, слушаме тяхната чалга и ядем техните плескавици, българите там кучета ги яли.

Както се казва, това е положението. Единственото проговаряне по този повод се оказа едно закъсняло телефонно обаждане от страна на Външно министерство до сръбския посланик с искане за повече информация. Въпросният посланик дори не е извикан за обяснения – нищо, че примерно Димитър Треперски е и български гражданин. Подобно неглижиране на арест, необоснован с никакво престъпване на законите, е прецедент: ако нещо подобно се беше случило с граждани на друга европейска страна, реакциите биха били много по-категорични.

Причините за този арест? Димитър Треперски, един от най-изявените защитници на българската етническа идентичност в Босилеград, е имал намерение да дойде на митинга с протестни плакати, свързани с драматично влошеното битие на българите там. Бил предупреден от полицията да не го прави – безкрайно интересно на какво основание, но после за по-сигурно направо са го арестували, преди Вучич да долети с хеликоптера си, и са го освободили, след като президентът си е заминал. Даниела Михайлович пък, учителка и майка на седем месечно бебе, е искала да връчи на президента протестно писмо от името на граждански комитет в Босилеград, свързано с данни за редица социални аномалии и злоупотреби на кмета Владимир Захариев, отнели са и писмото, а после за по-сигурно тикнали и нея в кауша. Свобода на словото, право на мирен протест ли? Не, изглежда в Босилеград не са и чували за това.

Чували са обаче за други неща: например как да се следят, притискат и преследват българите в Западните покрайнини. Само преди месец Вучич беше в България – и на въпрос на БГНЕС относно драстичния демографски срив на българското национално малцинство в Сърбия, отговори със следните думи: „Всичко разбрах. Всичко знам. Знам и кой ви каза да ме попитате това. Добре следя кой от Ниш, кой от Босилеград и кой е от Културно-информационния център там.“.

Да, очевидно сръбският президент наистина всичко знае, благодарение на нереформираните си тайни служби – и тези арести доказват това. Знае кой се кани да протестира с плакати, кой пише открити писма, кой какво мисли и кой какво казва. Очевидно знае и кой е най-надеждния еничарин сред българите в Сърбия, след като пророкува в своята реч, че Владимир Захариев щял да управлява Босилеград до края на живота си. И с основание: същият с 22-годишното си полуфеодално управление досега е успял да прогони към една трета от българите в тази най-бедна сред сръбските общини – а обезбългаряването на Западните покрайнини е стара мечта и цел на сръбската власт още от времето на Ньойския договор (или Ньойския диктат, както го наричат българите там).

Големият въпрос обаче е не какво знае Вучич, а какво знае (или се прави, че не знае) Румен Радев, който при тяхната среща в Цариброд през 2021 г. заяви, че сръбския президент е изпълнил обещанията си към българското национално малцинство, дадени на предишна среща, пак в Цариброд, през 2018 г.

Наистина ли, г-н президент? Аз бях на тази среща и знам какво беше обещавано там. Ето ви един пример: по Ваше искане Вучич обеща да бъдат върнати двете арестувани паметни плочи за загиналите българи в погрома и опожаряването на Босилеград и околните села от четата на поручик Коста Пекянац, един от двамата герои на тъй нареченото Топлишко въстание. Не друг, а именно Димитър Треперски беше инициатор за поставянето им по повод стогодишнината от опожаряването на Босилеград през май 1917 г.; впрочем по повод на тази годишнина в Босилеград беше Вашият заместник Илиана Йотова, която би трябвало да сподели с Вас как е протекло това събитие, как същият кмет Захариев дори не пожела да се появи при нейното посрещане в същия КИЦ, за който Вучич всичко знаел. После тази плоча беше „арестувана“ от полицията по искане пак на Захариев, а Треперски и неговите съмишленици поръчаха друга за 101-та годишнина, която пък беше задържана на границата с България – и после и тя „арестувана“, с което на българското национално малцинство беше отказано едно от най-важните малцинствени права: правото на историческа памет. И да –Вучич наистина се разпореди плочите да бъдат върнати, което полицията изпълни; аз присъствах на тяхното връщане. Само че въпросът е защо – паметните плочи бяха върнати, но за да събират прах в залите на КИЦ, никой не разреши те да бъдат поставени – и знам много добре, че това няма да бъде разрешено никога – въпреки дадената пред вас дума.

Не знаехте ли това, г-н президент? Тогава, през 2018 г., сръбският президент даде пред българите в Цариброд и следното обещание: „Вие, българи, които живеете в Сърбия, пазете българския език, пазете българската култура, пазете българското име и презиме, борете се за своя народ и обичайте своя български народ, и обичайте българската държава. Не само, че нямаме нищо против, призовавам ви да правите това. Аз само ви моля да обичате и уважавате и държавата Сърбия – това е всичко, за което ви моля и мисля, че това не е много, за което Ви моля!“

Хубави думи, но уважаваше ли наистина държавата Сърбия правата на същите тези българи? Изборите за техния Национален съвет през същата тази 2018 г. бяха грубо опорочени, листата с техните кандидатури беше оттеглена в последния момент под натиск от висши функционери на партията на същия този Александър Вучич, на изборите гласуваха огромен брой хора, които изобщо не принадлежаха към българското национално малцинство, беше направено всичко възможно те да бъдат спечелени от листата на същия този Владимир Захариев, от когото България беше оттеглила своето доверие още през 2018 г. На срещата си с Вучич преди месец Вие заявихте, че Сърбия е приятелска държава, на предишната си среща с него през 2021 г. пък заявихте следното: „„С президента Вучич от години имаме добро взаимодействие, приятелство, откритост, откровеност при обсъждането на всички въпроси и ясна визия как да задълбочаваме нашето сътрудничество, и как заедно да чертаем нашия общ европейски път”.

Какъв европейски път, за Бога, г-не президент? Със страна, която не уважава правата на нашите сънародници, която неглижира дори записаните в собствената си Конституция малцинствени права – като правото на образование на майчин език или правото на религиозна свобода; която грубо фалшифицира историята на двустранните отношения, обвинявайки България във всички смъртни грехове – впрочем не от днес, а още от края на Първата световна война, като отнемането на Западните покрайнини от България се дължи до голяма степен на такава фалшификация; която е подложила българите на всички мислими форми на асимилация – като се почне от разстрелите без съд и присъда на границата при „опит за бягство“, като се мине през концлагера „Голи оток“ и се стигне до ликвидирането на обучението на български език в училищата. Каква „приятелска страна“, която още през 1885 г. ни напада вероломно – по искане и в съгласие с Русия? Каква приятелска страна, която ни отказва правото да зачетем българските жертви при опожаряването на Босилеград, бил тогава не на сръбска, а на българска територия – защото, както тогава се изрази любимият на Вучич кмет на същия град Владимир Захариев, поставянето на такава паметна плоча щяло да покаже сръбските воини като „злочинци“?

Не знаехте ли всичко това, г-н президент? Не, знаехте го много добре – самият аз съм го описвал в грами неведнъж, включително с адрес до президентството. Истината е, че не искате да го знаете. Искате българите в Западните покрайнини да бъдат мост между двата ни приятелски народа. Те не искат да бъдат такъв мост, защото тъпчат по гърбовете им и в двете посоки. Искат да бъдат българи, да уважават етническата им идентичност и да живеят като достойни хора. Вместо това обаче срещат съзнателно, целенасочено усилие да бъдат прогонени и асимилирани. И то между впрочем дава резултат: от 120 000 при Ньойския договор днес са останали максимум около 15000, които се идентифицират като българи. Само в последното десетилетие в Цариброд и Босилеград българите са се стопили с близо 4000 човека. Скоро ще изчезнат като малцинство – и никой няма да пречи на братската ви дружба със Сърбия и нейния повелител, впрочем като Вас известен с проруските си стремежи. Това ли искате, г-н президент? /БГНЕС

Източник: bgnes.bg