Щом като Сърбия не е в състояние да осигури лекарски грижи на нашите сънародници, България трябва да вземе нещата в свои ръце. Това заяви българинът д-р Валентин Янев, един от инициаторите на провалената от сръбските власти безвъзмездна хуманитарна акция в Босилеград, предаде репортер на БГНЕС.
Д-р Янев бе един от тримата български лекари, които бяха задържани и сплашени в съседната страна. На брифинга днес са били поканени за участие представители на нашето външно министерство и на посолството на Сърбия в София, но те не са се отзовали.
Това, което се случи с нас беше един тест, продължи д-р Янев. Това бе сценарий, неписан от нас, но той се обърна срещу сценаристите си. Поводът бяхме ние, но нека тук стане дума за нашите хора с Босилеград – 9 хил. души бавно измират в този край, няма кой да се погрижи за тях, ужасих се от това, което видях там, разказа д-р Янев. Няма друг такъв район в Сърбия – това население е оставено без специализирана медицинска помощ не от вчера, а от последните 20-30 години. И какво правят тези хора – някои се спасяват като заминават във вътрешността на Сърбия, други идват в България, трети остават там и измират, коментира той.
Ние с г-н Иван Николов, председателят на КИЦ в Босилеград, решихме да започнем с малка стъпка в помощ на българите в този край. Затова тръгнахме с двама мои колеги, отидохме в Босилеград и се случи това, което вие вече знаете. Получи се много добра координация на местните власти, активира се и местната полиция по заповед отгоре и те успяха да провалят нашата хуманитарна мисия, констатира д-р Янев. Около 50-60 човека, които бяха дошли за преглед, бяха възпрепятствани да получат лекарска консултация, каза той. Бяхме обвинени, че не спазваме правилата. Но през регламентираната процедура се минава, когато лекари отидат да преглеждат болни за пари, а при нас всичко това бе безвъзмездно. Затова за нас спънките, на които се натъкнахме, бяха необясними. Нямахме документи, подписи и печати по тази официална процедура, но тя не важеше за нас, смята д-р Янев.
Сблъскахме се с унижение – бяхме изведени пред доста хора, набутани в джипка и заведени на място за разпити, без повдигнати обвинения. По-лошото бе, че на хората, дошли за преглед бяха изискани личните карти, за да бъде направен списък и за да се види кой се е осмелил да отиде на преглед при български лекари. Това бе истинска полицейщина. Добре, че е една жена даде тон и отказа да си даде личните документи, което окуражи другите да последват примера й, разказа д-р Янев.
Щом като Сърбия не е в състояние да осигури лекарски грижи на нашите сънародници, България трябва да вземе нещата в свои ръце, предложи той. Това трябва да стане в България, в градовете по границата, най-добре – в Кюстендил. Там може да се създадат условия и организация нашите хора да бъдат преглеждани периодично един или два пъти в седмицата, с финансиране от българската държава. Трябва да се вземе политическо решение за това, смята д-р Янев. Да се сформира делегация от българското министерство на здравеопазването, да отиде в Босилеград, да посети здравния център и да се запознаят българските власти с условията там. За да има ясни аргументи и да осигури за този център България медицинска техника, лаборатория и това да се направи бързо и веднага, предлагат д-р Янев и съмишлениците му. Трябва да има възможност тези от лекарите, работещи в здравния дом в Босилеград и желаят да получат специализация и следдипломна квалификация в нашите бази, да могат да го направят, да повишат своята компетентност и опит. Това означава влизане на държавата за решаване на проблема, категоричен бе д-р Янев. Ние като лекари не можем да се преборим със сръбската държава, това е въпрос на друго ниво, на съпричастност на България, смята той.
Сблъскахме се по време на нашето злощастно пребиваване в Босилеград и с лични драми, за които просто не искам сега да говоря, посочи д-р Янев.
Случилото се преля чашата, с което за пореден път се застрашава нашето население, което се топи поради липса на образование и здравеопазване, да не говорим за трудното опазване на културната ни идентичност, заяви и Иван Николов, председател на Културно-информационния център в Босилеград. Законите в едно общество се гласуват не заради самите закони, а заради хората, продължи той. Ако те не благоприятстват хората, техния живот и тяхното здраве, толкова по-зле за тези закони. Ние искаме нормални условия за живот и работа, с тази цел за пореден път се обръщам към нашата общественост България, за да запитат те своите политици, за да изпълнят те това, което за обещали на своите сънародници зад граница, отбеляза Иван Николов. Особено на нас, българите, които сме на прага на изчезване, добави той.
При хуманитарни акции, здравна и фармацевтична помощ в Сърбия и при Милошевич и след него има двойни стандарти – политиката на Белград не се променя и днес, подчерта Зденка Тодорова, журналистка и активистка за правата на българите в Сърбия.
Нямаме намерение да повтаряме акцията, защото се убедихме, че резултатът ще бъде един и същ, отговори д-р Янев на въпрос на медия. За да реализираме такава помощ Сърбия трябва да бъде елиминирана – тогава ще има резултат и затова предложихме тези три инициативи, добави той.
Източник: БГНЕС
Издвој новости на српском
