Д-р Валентин Янев: На запад и по-на запад в страната на забраните

0
На 7 януари 2025 година бива забранено пренасянето на новогодишни календари за 2025 година осигурени от Столична община отдел „Култура“ и предназначени за българското малцинство, както в Босилеград, така и в Цариброд чрез разпространение от техните Културно информационни центрове.

Последният инцидент, станал на българо-сръбската граница при ГКПП- Олтоманци, ми дава повод да  направя едно обобщение за цялостното състояние на нещата на тази наша западна граница и тенденциите, които стават видими през последните десетилетия. Но нека тръгнем по пътя на забраните, превърнали една граница трудна за преминаване, а една държава в СТРАНА НА ЗАБРАНИТЕ.

На 7 януари 2025 година на въпросния гранично пропускателен пункт бива забранено пренасянето на новогодишни календари за 2025 година осигурени от Столична община отдел „Култура“ и предназначени за българското малцинство, както в Босилеград, така и в Цариброд чрез разпространение от техните Културно информационни центрове. На календарите е изобразен Указът на княз Александър І Батенберг, с който се прогласява Съединението между Княжество България и Източна Румелия през 1885 година. Датата 6 септември 1885 година е изключително важна за нас българите и напоследък се обсъжда дали тя да не се приеме за национален празник на държавата ни, символизиращ нейното ново държавно начало. С  тази дата ние не заявяваме никакви претенции към съседната ни Сърбия. Просто се гордеем с едно чисто българско дело, възстановило една историческа несправедливост. Но не така мислят явно в съседна Сърбия. Едва след висшестояща държавна намеса на следващия ден биват пропуснати половината от осигурените 400 календара да преминат държавната граница, стигайки до Босилеград и Цариброд. Това унизително отношение към българската държава, обаче далеч не е някакъв единичен акт.

Годината е 2009. В Босилеградското село Паралово се гради нова черква „Свети Иван Рилски” по идея и с упорития труд на Отец Йоан, местен българин по етнос и православен християнин по вяра. Помагат му селяните от Паралово радостни, че те и те ще имат свой храм, в който да общуват с Бога. Българската държава подпомага със значителни средства изграждането на храма. Иде ред и до камбаната. Тя бива  осигурена безвъзмездно от Пловдивския митрополит Николай. Но, когато стига граничния пункт Олтоманци, сръбските гранични власти не допускат тя да премине границата и да стигне до предназначението си, да оповестява на миряните в село Паралово църковните служби. Цели 96 /деветдесет и шест дни/  камбаната престоява на българо-сръбската граница преди сърбите да разрешат закарването и до новостроящата се черква! Оставям без коментар това меко казано Богонеугодно дело.

Нещата не свършват до тук. Следват нови и нови примери на неуважително, пренебрежително до степен на откровено омразно отношение на официалните  гранични сръбски власти на общата ни граница при опит да бъдат пренасяни материали с културно-образователен характер или масови прояви от исторически характер, предназначени за нашите сънародници живеещи в Босилеградския край. Така на 18 февруари 2011 година – годишнината от обесването на Васил Левски – сръбската гранична полиция и митница забраниха влизането на стотици българи, идващи от различни градове на България и желаещи да почетат паметта на Апостола на свободата  пред паметника му, намиращ се в центъра на Босилеград. Скандален акт, който целеше да унижи българската общност в Сърбия и нашата държава.

През 2018 година на 21 декември пък, на същия този граничен пункт Олтоманци бяха задържани 180 пакетчета с коледни подаръци за босилеградските деца. Детските подаръци бяха осигурени, комплектовани и транспортирани абсолютно безвъзмездно от Столична община, но всичко беше навсуе. Така Коледата в Босилеград беше помрачена от факта, че босилеградчанчетата не можаха да получат така очакваните от тях скромни подаръци, идващи от България. Нужно беше да се проведат разговори на най-високо ниво, между премиерите на Република България и Република Сърбия, за да бъдат пропуснати тези подаръци на следващия ден, обезсмислящо вече предаването им на децата.

Идва ред и на 8 ноември 2023 г, когато традиционно отбелязваме поредна траурна годишнина от подписването на Ньойския договор, докарал ни до Втора национална катастрофа и откъснал именно тези земи на Босилеградско и Царибродско от територията на България. Беше създадена организация точно на тази дата да бъде представена една пространна книга на бившия генерален консул на Република България в Сърбия, г-н Едвин Сугарев – „Елегия за краището. Съдбата на българите в Западните покрайнини”. В нея той описва реалния живот на българското малцинство в Сърбия с всичките съпътстващи проблеми. Няколкогодишния му престой в Сърбия като консул му беше позволил да си изгради една обективна представа за цялостния живот на българското ни малцинство там. Освен тази негова творба трябваше да се представи и книгата „Съдбата на българите в Западните Покрайнини“ III том, като това културно събитие трябваше да се състои в Културно информационния център на българите в Босилеград. Не беше съдено това представяне на двете книги да се състои. Първо авторът на книгата Едвин Сугарев, Д-р Валентин Янев, бившата народна представителка Мария Цветкова и зам.-председателят на ВМРО- Александър Сиди бяхме задържани на границата при Олтоманци на път за предстоящото събитие и след 4-часов престой ни беше отказан достъп до територията на Сърбия. Същевременно по същото време в сградата на КИЦ-Босилеград бива извършен обиск от дузина полицаи, които конфискуват въпросните книги. Така бива практически забранено тяхното представяне пред босилеградската общественост. Така тези две книги се оказаха фактически забранени на територията на Сърбия. Ако бяха и изгорени на клада в центъра на Босилеград, щяха да споделят съдбата на книгите горени от нацистите в годините преди Втората световна война.

Изключително грозна беше и забраната за пренасяне на две паметни плочи, почитащи паметта на убитите местни българи по време на Първата световна война от четниците на сръбския разбойник Коста Печаняц. Неговата чета опожарява ред селища и самия Босилеград, оставяйки по пътя си пепелища и десетки мирни жертви. Тези плочи бяха „арестувани”, скрити месеци наред и едва след намеса на българския президент Румен Радев върнати на съхранение в КИЦ-Босилеград, но и досега без разрешение за поставяне в центъра на града. С това сърбите всъщност заявиха, че българското малцинство няма право на родова и национална историческа памет. Това може да се определи само като кощунство спрямо жертвите и техните потомци, които нямат право и досега да почетат паметта на своите предци загинали от ръката на сръбските разбойници.

Тези примери показват категорично едно нещо, а това е съществуването на трайна тенденция да бъде ограничен и възможно напълно спрян всякакъв трансграничен пренос на образователни, културни и въобще духовни продукти, предназначени за българското малцинство. Забранен е и преноса на идеи, култура, национална памет,  поддържащи неговото национално самосъзнание. Това се прави от официалните сръбски власти с едно пренебрежително и високомерно отношение към българското малцинство. Отношение прерастващо в абсолютно неуважение и спрямо българската държава. Това е един жалък остатък от времената последвали Ньойския договор, когато на западната ни съседка бяха подарени обширни земи от Западното етническо българско землище. Високомерието на една държава доближила по размери тези на Италия и претендираща да стане някакъв обединител на южното славянство на Балканския полуостров. След като времето дадено им за реализиране на този абсурден експеримент наречен Югославия изтече, а това бяха около сто години, сега на Сърбия изглежда не й остава нищо друго освен непрекъснато и безразборно да спира на изкуствено прокараната ни граница календари, коледни детски подаръчета, книги, списания, паметни плочи, черковни камбани и други утвари под всякакви формални претексти.

Това обаче няма да промени незавидното положение, в което е изпаднала да се свие почти до размерите на някогашния Белградски пашалък и да гледа отминаващия влак за Европейския съюз, в който хем иска да се качи, хем иска пак някак си да се окаже в ролята на машиниста. Неосъществими блянове на държава доживяла да получи историческото си възмездие. Държава превърнала се в страна на забраните.

Източник: bgnes.bg

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.