Последните две седмици съобщавам по радиото една и съща прогноза за времето. Дъжд, порои, градушки, умерен до силен вятър. Научих я наизуст и я изпълнявам като мантра. По пътя на асоциациите и търсеща символиката почнах да търся прилики между природните елементи и хората. Природните елементи всякаш са по образ и подобие на самите хора, но в различни форми. Наводненията, бурите, земетресенията, суровото време, лошата реколта, лошия късмет винаги са били възприемани като проявления на разгневени невидими сили. Е, успяхме да ги разгневим, как сега да ги омислостивим…!?
Хората от далечната древност, възприемали заобикалящият ги свят като населен с одухотворени сили и невидими влияния.Хората винаги са били подвластни не само на стихиите и прищявките на природата, а на вселенския мир и спокойствието. Прекарваме живота си в един нестабилен баланс между противоречията в себе си, непрестанно противоборство с първичните инстинкти, между доброто и злото.Така както са могъщи и всепомитащи природните бедствия, така са силни и и човешките емоционални състояния. Следователно обилния дъжд, градушка и гърмотевични бури бихме могли да оприличим с гнева и агресията ( емоционални състояния, които днес се считат за нормална част от човешкото поведение). Питате се кой на кого е сърдит, дали природата на хората или обратно?
В действителност, хората винаги са били жертва на собствената си неосъзнатост. Земния климат, който поражда стихиите, бурите, наводненията, пожарите и т.н. са целенасочени проявления на природното съществуване, което може би иска да ни навреди заради самото „зло“. Злото в хората. Но, тяхната цел не би могала да бъде за да ни навредят, защото природата не е зла, тя не е човек.
Да не би заслепени и обсебени от гняв/от лудост/от зъл дух/ от алчност/от злоба/от завист/ да сме забравили и заличили спомена за доброто/истината/вярата/достоинството!? Твърди се, че поне две трети от страданието в света е плод на човешката глупост, безумно поведение и онези примитивни мотиватори като религиозните и политически доктрини, на които хората робуват и с които приспиват собствения си разсъдък. Питате ли се на кого и на какво сте подвластни, за да изпълнявате нечии поръчки, за да участвате в зловещ заговор срещу свободата да изказвате свободно мислите, емоциите, в очакване да последват наказания за превишени правомощия и закани за надмощия… 🙁
Смятам, че хората дотолкова са загубили вярата в себе си и заобикалящият ги свят, че почнаха последователно да проявяват отрицателни и уродливи нечовешки реакции като постоянно ядосване, оплакване, вербално терзание, физическо наказание, нежелание да простят на себе си и другите. С една дума загубиха вътрешното си спокойствие .Ето затова пак казвам, може би подобно на нас, природата буйства, вилнее, избухва, изригва съвсем волно и недоволно. Уморихме се да говорим истини, когато никой не ги чува. Объркахме се, кога трябва да говорим и кога е по-добре да замълчим. Защото ни писна от вилнеене и беснеене. Искаме да се смеем, искаме Слънце. Слънцето е символ на добро. Символ на живота, на светлината, на плодородието. Всичко има своя персонификация, потърсете я!
И след като всеки човек може да бъде омилостивен с хубав дар и това да промени нагласата му, значи и природните бедствия могат да бъдат омилостивени по този начин. И ако си задавате въпроса кой е този дар, значи не сте разбрали поантата на заклинанието и отмъщението на „боговете”. Ритуално поведение без молитвени псалми е може би един от начините да погледнем с открити очи един към друг, да си кажем кривиците и правиците, за да увеличим шансовете си за оцеляване и благоденствие. Защото тя, природата няма да ни прости, не веднъж е показвала как вбесена покосява и недарява.
Човешките злини са свързани с всички онези първични човешки страхове, затова и злото се свързва с мрака, с болката, със страха, с разрушителните стихии. Когато непрекъснато разбулваме душите не само на живите, а и мъртвите, не отдавайки им уважение и почит, разтърсваме царството на мрака и на злото, погубваме доброто. Злините са негативно поведение на примитивните хора, и когато те засищат атмосферата, вали дъжд от напразни надежди, от болка и сломяваща тъга, от безразличие и духовно падение. А, ние все сме в неведение, дори не поглеждаме към небето, молим се на „богове” и „измамни имами”, живуркаме в междуличностните драми и присъждане на наградите „Грами”. Малко са хората чели притчата за 1000 калинки и изплъзващият се между пръстите живот. Моля спрете и я прочетете.
Два са върховните богове – Бог на доброто и Бог на злото. Бог на творението и Бог на разрухата. Бог на живота и Бог на смъртта. Вие на кой Бог се молите? И когато си отговорите на въпроса и дадете съкровен и прочувствен отговор бих могла да ви съобщя добрата новина, че времето навън най-после е слънчево и топло. Но, не от радио приемниците, от собственият ви вътрешен глас ще разберете. Хайде на бас, че Слънцето изгря…ура! ☺))
Александра Димитрова
Издвој новости на српском
