ДНЕС В УНГАРИЯ Е ДЕНЯТ НА МАЙКИТЕ

Днес в Унгария е ДЕНЯТ НА МАЙКИТЕ.
Има един прекрасен текст на Петър Естерхази.
Брилянтният превод е отново на Светла Кьосева!
И винаги плача, когато го чета.
Да са ви живи майчиците!

„Такива са майките: наричат ги мамо, шията и рамената им са топли – там, където завираме глави, и миришат на хубаво. Майките вечно (по всяко време, винаги и т.н.) се занимават с нас.
Непрекъснато ни следят с очи и това видимо ги прави щастливи.
Щастливи. Цветът на очите им е все едно небето се е заоблачило, но пък слънцето въпреки това сияе.
В дъното на тези засмени очи – по-късно – съзираме и тъга, постоянна, бездънна и неотменима болка, за която не знам с какво е свързана, освен ако не е със самия смях.
Дават ни храна, вода, целувки. (…)
Или се събуждаме, а те седят на крайчеца на леглото, държейки ни за ръка.
Или са отпуснали леките си пухени ръце на гърдите ни, върху сърцебиенето, така се събуждаме. Така или иначе, когато отворим очи, техните лица изпълват цялото видимо пространство. Света.
По-късно има един кратък период, когато не обичаме (направо ни призлява), ако ни докосват.
Няма нужда да го казваме, те си знаят, чувстват го, стъписват се на вратата, ние не ги виждаме, нито как ни шпионират оттам дълго и с наслада, (…) а ние все още плуваме в мъглата на сънищата, когато чуем мекия, златист, сякаш ангелски глас, каква прелест, меко, нашепвайки, да, да, нашето име, сякаш ангел мълви името ни, при трепването, което предшества първото ни протягане, трепват и майките, хвъркайки към един живот, за който ние нямаме знание, сенчесто място, което всъщност никога не ни е интересувало особено, и чуваме името си от небесата.
Такива са майките: наричат ги мамо, шията и рамената им са топли – там, където завираме глави, и миришат на хубаво. Майките вечно (по всяко време, винаги и т.н.) се занимават с нас.
Непрекъснато ни следят с очи и това видимо ги прави щастливи.“