Днес отбелязваме годишнината от един тъжен и мрачен ден за българската история, който продължава да води до остро противопоставяне и разделение в българското общество.
На 9 септември, преди 73 години, в обстановка на съветска окупация, е извършен преврат, с който е свалено правителството на земеделеца Константин Муравиев, обявило война на нацистка Германия и на власт идва т. нар. „Отечествен фронт“, доминиран от комунистите.
Десетки хиляди са убити или изселени още в първите месеци след преврата, голям е броят на прокудените, които бягат от родните си места и търсят спасение зад граница.
В продължение на близо половин век този акт е наричан „Деветосептемврийска революция“ и е честван като национален празник на България. Комунистите налагат своята власт с насилие, като лишават българите от свобода и унищожават интелектуалния, политически и духовен елит на нацията. Тези духовни, икономически и социални промени откъсват България за повече от половин век от ценностите на демократична Европа, последиците от които и до днес тегнат над съвремието ни.
На тези събития отново ще бъдат дадени две фундаментално противоположни оценки. Едни – бившите комунисти, сега социалисти – ще почетат датата като начало на положителен период в развитието на България. Други, надявам се много по-голямата част от българите, ще оценят тази дата като начало на установяване на тоталитарен и особено в първите години, кървав репресивен режим от съветски тип в нашата страна. Наличието на две гледни точки повече от двадесет и пет години след формалния край на комунистическия режим у нас показва, че тези исторически събития все още са повод за национално разединение.
Историята ни не бива да разделя българското общество. То трябва да се обедини около един обективен прочит на събитията, случили се в последния век и този консенсус ни е необходим повече от всякога, за да върви нацията ни напред в икономическото си и социално развитие. Комунистическият период и неговите последици трябва да бъдат изучавани в училище от младите поколения и да не ни заобикаля по улици и площади с пропагандните си артефакти и имена на комунистически вождове. Тази памет трябва да се пази и предава, а не да се възхвалява и пропагандира. Призовавам БСП да се смирят и заедно да почетем страдалците на престъпния комунистически режим. Знам, че този призив за съжаление е утопия. Нежеланието дори за дебат по въпроса за имената на град и улици на съветския гражданин и национален предател Георги Димитров е потвърждение, че и днес БСП и производните на БКП не желаят да се разделят с лъжите от миналото, а ги използват за манипулиране на младите. Гражданите са тези, които трябва да изразят своята категорична нетърпимост към това положение и да изискват от местната власт такава промяна. Дали ще има такива инициативи?
Възстановяването на историческата справедливост е възможно единствено чрез покаяние и поемане на отговорност за извършените злодеяния, както и категорично отхвърляне на опитите да се реабилитира този режим, чрез насаждане на носталгия и подмяна на историческата истина.
Поклон пред жертвите на комунистическия терор!
Д-Р АНДРЕЙ КОВАЧЕВ, ЕНП/ГЕРБ
Издвој новости на српском
