От 16 декември до 17 февруари 2025 г., чрез портал „Гласпресс” и Българска телеграфна агенция ще може да проследите поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на следните босилеградски села: Голеш, Караманица, Ярешник, Горно и Долно Тлъмино, Бистър, Горна и Долна Лисина, Бресница, Църнощица, Горна и Долна Любата, Дукат, Гложйе, Милевци, Груинци, Паралово, Извор, Бранковци, Рибарци, Ресен, Радичевци, Белут, Райчиловци. Ще има репортаж и за самия Босилеград.
Сдружение „ГЛАС” – Босилеград, благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българскате общности на Министерството на външните работи на Р. България реализира амбициозният си проект „Традициите и обичаите на родния край”. По време на подготовката и изготвянето на видео репортажите из босилеградските села, екипа на проекта измина над 500 км. предимно из планинските пътища на община Босилеград, направи над 80 интервюта с местни жители, засне часове суров материял, направи много фотографии, записа легенди и поверия, които предстоят да бъдат споделени.
Днес ви представяме видео, текстуален и фото репортаж за село Горна Лисина.
Село Горна Лисина е едно от най-големите и добре запазени села в Босилеградска община. Разположено е на 16 километра северозападно от Босилеград. То заема стратегическо място по склоновете на четири планини – Варденик, Валози, Гложка и Милевска планина. Селото се намира от двете страни на реките Лисинска и Божичка, както и на техните притоци. Надморската височина варира от 945 до 1829 метра, което допринася за разнообразния релеф и природна среда. Археологическите находки включват останки от стара крепост в местността Градище, както и стари гробове и бакърни монети, което свидетелства за дългогодишна човешка дейност в района.
Селото има дълга история, като първите писмени сведения датират от турските регистри през 1570 г., когато е записано под имената Владковци или Горна Леска с 63 домакинства. През 1576 г. вече е отбелязано със сегашното си име. През 1864 г. селото е записано под името Лисина баля като спахийско (господарско) с 77 домакинства, а през 1866 г. в списъците за Кюстендилската каза е отбелязано с 83 домакинства и 647 жители. След Освобождението през 1878 г. Горна Лисина става самостоятелна община в рамките на Изворската околия. През 1910 г. селото има 151 домакинства и 1084 жители, а в разцвета си през 1953 г. населението достига 245 домакинства и 1336 жители. След този период започва демографски спад, като през 2022 г. жителите наброяват само 189 души.
Горна Лисина граничи със селата Долна Ръжана на запад, Плоча, Долна Любата и Гложйе на юг, Долна Лисина и Милевци на изток, и Топли Дол и Божица на север. Селото е от разпръснат, полупланински тип с множество махали, сред които Разцепеница, Колище, Гложкопланинска, Владичина орница, Орловица, Ябучйе, Село, Венчиня, Люти Дол и Драгойчини кошари. Махалите допълнително се делят на по-малки подмахали според родовата принадлежност на семействата.
Първото училище в Горна Лисина е основано в рамките на църквата. През 1891 г. е построена първата училищна сграда, а през 1933 г. е изградено ново училище, което е достроено през 1947/48 г. и през 1955 г. става осмогодишно. В миналото в селото е функционирало читалище „Зора“, което е било важен културен център. Според местния краевед Александър Младенов, в книгата му „Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003 г.“, от Горна Лисина са излезли 109 учители и преподаватели. Почти всяко семейство е дало представител с висше образование в различни научни области. Днес в училището се обучават шест деца от първи до осми клас.
Населението на Горна Лисина винаги е било съставено от православни християни от български произход. Църквата „Св. пророк Илия“, построена през 1871 г., се намира близо до центъра на селото, от лявата страна на Балдин дол.
Основните поминъци в селото са били земеделие, животновъдство и печалбарство. През 1977 г. в местността Обе реки е изградено изкуствено езеро, което е част от хидроакумулационната система „Лисина“. Изкуствената дига прегражда реката, а водата, заедно с тази от подземните тунели на Любатската река, създава хидроакумулационно езеро, което се изпомпва във Власинското езеро. Изграждането на езерото значително променя първоначалния облик на селото, като в последствие променя и микроклимата.
С оглед на демографските предизвикателства, Горна Лисина има потенциал за развитие на еко и селски туризъм. Природните дадености – изкуственото езеро, богатата природна среда и наличието на планински маршрути – могат да предложат възможности за развлекателни и спортни дейности. Това би могло да вдъхне нов живот на селото и да привлече посетители и инвеститори.
Гласпресс
Издвој новости на српском
