В няколко градове на Северна Македония има голяма смъртност причинена от замърсяването на въздуха

Програмата на ООН за околната среда публикува доклад „Замърсяване на въздуха и здравето на хората: Случаят със Западните Балкани“, който предоставя преглед на качеството на въздуха в страните от Западните Балкани, както и оценка на въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето на хората в региона.

Оценките за въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето на хората в Западните Балкани, представени в доклада, се фокусират върху градовете Скопие, Битоля, Тетово, Корча, Баня Лука, Брод, Приедор, Сараево, Тузла, Зеница, Бар, Никшич, Плевля, Подгорица, Тиват, Белград, Панчево, Ужице и Валево, тъй като данните от националните системи за мониторинг на качеството на въздуха са били достъпни само за тези градове.

В доклада е посочено, че преди всичко нискокачествените твърди горива, използвани в електроцентралите работещи с въглища, изгарянето на въглища за домашно отопление и готвене, остарялата промишленост и старите превозни средства допринасят за високите концентрации на замърсители във въздуха в региона на Западните Балкани. Приблизително 88% от 7,3 милиона сгради в страните от Западните Балкани използват индивидуални системи за отопление, като печки и топлофикационни котли, а само 12% от сградите са свързани с централно отопление.

В Северна Македония енергийната промишленост (производство на електроенергия и топлоенергия – ТЕЦ Битола и ТЕЦ Осломей) е отговорна за почти всички емисии на серен диоксид (SO2), с 91%. Според доклада, основните източници на емисии на на фини прахови частици – ФПЧ10 в Северна Македония са отоплението на жилищата с 46%, промишлените процеси (основно производство на феросплави) с 22% и производството на енергия с 11%. Също така, това са основните източници и на емисии на ФПЧ2.5.

Доклада посочва, че максимално допустимата стойност на ФПЧ10 във въздуха, в градовете на Западните Балкани е надвишена между 120-180 дни годишно, въпреки че националното законодателство и законодателството на ЕС ограничават броя на превишенията до 35 дни годишно. Това означава, че въздухът в Западните Балкани е около пет пъти по-замърсен от въздуха в ЕС.

Показателят за средна експозиция, изчислен от Европейската агенция по околна среда показвал, че от 37 европейски държави, които докладват данни, само осем (пет от които са държави от региона на Западните Балкани) превишават препоръчителното ниво на концентрации на ФПЧ2.5 във въздуха, което е определено на 20 мкг/м³.

Замърсяването на въздуха в страните от Западните Балкани, според доклада на Програмата на ООН за околната среда, допринася с между 4% и 19% от общата преждевременна смъртност в избраните градове и намалява продължителността на живота между 0,4 и 1,3 години. Средно 20% от годините на изгубения живот поради замърсяването водят до преждевременна смърт на лица на възраст под 65 години. Този дял варира от 15% в Приедор, Ужице и Валево до 23% в Битоля и Тетово.

Процентът на общата смъртност от естествени причини, дължаща се на всички разглеждани замърсители на въздуха в градовете, варира от 4% в Бар и Тиват до 19% в Тетово. За повечето градове кумулативното въздействие варира между 10% и 15% от общата смъртност, като експозицията на ФПЧ2.5 частиците е отговорна за около от 75% от смъртните случаи. В Тетово замърсяването с ФПЧ 2.5 частиците е било причината за над 14% от всички смъртни случаи.

З.М.