В Кишинев се състоя научно-практическа конференция „Академик Александър Теодоров-Балан – известен български учен от бесарабски произход“. Научното събитие бе организирано по повод 160-годишнината от рождението на Балан – „чистача на българския език“.
В библиотека „Христо Ботев“ в столицата на Молдова, където се проведе мероприятието, се събраха бесарабски българи за да чуят за прочутия им сънародник.
Събитието уважи и българският посланик Евгени Стойчев. Той приветства участниците с благодарност към това което правят – „способстват за популяризирането на името и делото на този велик българин“.
Членове на научното дружество на българистите на Молдова – д. и. н. Николай Червенков, д-р по история Иван Думиника, д-р по филология, доцент Надежда Кара и научен сътрудник Емилия Банкова – разказаха в своите доклади за личния живот и дейността на академик Александър Балан.
На конференцията с доклад „Паметни места, свързани с името на академик Балан“ дебютира магистърът по право Александър Ламбов.
Д-р по история Иван Думиника сподели, че в България също се провеждат паметни мероприятия посветени на 160-годишнината от рождението на Балан. Едното от тях е подготвянето на паметна пощенска марка с негова снимка, която бе предоставена любезно на българските колеги от Научното дружество на българистите на Молдова.
Академик Александър Теодоров-Балан е автор на над 900 творби за българския език и литература, биографии на Кирил и Методий, Софроний Врачански и Паисий Хилендарски. Той изиграва важна роля за създаването на книжовния български език, измисля нови думи, вместо турцизми и гърцизми, много от които са здраво вградени в българския език (възглед, дейност, заплаха, излет, общувам, поява, предимство, становище, творба, украса, усет, хижа). Той е автор на нормативни и проблемни трудове по граматика и правопис (от 20-те години на миналия век той води така наречената „борба за правопис“, завършваща с приемането на съвременния правопис през 1945 г.).
Теодоров-Балан е роден в село Кубей (сега се намира в Украйна), което три години преди раждането му, през 1856 г., преминава от Руската империя в Молдовското княжество, а в годината на раждането му става част от обединена Румъния. Учи филология в Прага и Лайпцигския университет. Докторска дисертация защитава в Прага – „За звука „ь“ в новобългарския език“. От 1884 г. работи в София в Министерството на образованието, преподава история и диалектология на езика във Висшето педагогическо училище. През 1888 г. на основата на училището е основан Софийският университет. Теодоров-Балан е избран през януари 1889 г. за първи ректор на университета и е избран на този пост още няколко пъти. Общо той работи в университета 70 години.
До края на дългия си, почти 100-годишен живот академик Балан продължава да работи, да общува с колегите и да изучава живота на хората.
Модераторът на конференцията, д. и. н. Николай Червенков, накрая резюмира, че „за академик Балан е писано и се знае достатъчно много, но ние трябва да продължим да популяризираме делото му и да се гордеем с видни учени, родени в Бесарабия“
Източник: Ирина Богоева
Издвој новости на српском
