В Димитровград приключи тридневното културно мероприятие „Дни на съвременната българска литература“

Миналата седмица по случай Деня на народните будители в Димитровград бяха организирани “Дни на съвременната българска литература“ от Генералното Консулство на Р. България в Ниш със съдействие на Народна библиотека „Детко Петров“ от Димитровград

Първата вечер, която бе посветена на съвременната българска поезия участие взеха поетите Владимир Левчев, Поли Муканова и Петър Чухов.

В начало към присъстващите се обърна Генералният Консул на Р. България в Ниш, Едвин Сугарев, който поздрви домакините и гостите,  всички любители на книгата с празника на Будителите.

Първата вечер, която бе посветена на съвременната българска поезия , продължи с поетични четения на българските поети Владимир, Поли и Петър, които чрез своите стихове предизвикаха изключително силни емоции и вълнуващо удоволствие у публиката. Всеки от тях прочете по-няколко стихотворения от стихосбирките си. Младата поетеса Поли Муканова запозна присъстващите с творчеството си от стихосбирката „Мидите имат две страни“, Владимир Левчев чете стихове от „Любов на площада“, а Петър Чухов от стихосбирките „АДdicted“ и „Сбогуване с нарцизма“.

Петър Чухов e известен български поет, библиотекар, писател и музикант. Автор е на 11 стихосбирки, две книги с проза и книги за деца. Съавтор е (с Александър Мануилов) на пиесата „Честита Нова година“, номинирана за Национална годишна награда за драматургия, Шумен 2015. Включен в много антологии в България и в чужбина. Творбите му са преведени на 17 езика и публикувани в над 20 държави.

Поли Муканова  завършва специалност “Българска филология” в СУ ”Св. Климент Охридски“ и магистратура по творческо писане с проекта ”Самоличност: фрагменти (2000–2005)“. Защитава докторска дисертация на тема ”Четенето и читателите в българското общество (1878–1944): институцията библиотека“ във Философския факултет на Софийския университет. Дебютира със стихосбирката “Мигове в кибритена кутийка“ (2009), а през 2012 г. излиза нейната прозаична книга “Аmоr fati: фрагменти“. Поезията ѝ е превеждана на английски, немски, албански, румънски и македонски език. Участва в международни поетични фестивали. Редактор е на рубриката за поезия в сайта „Сборище на трубадури“.

Владимир Левчев завършва английска езикова гимназия и изкуствознание. Редактор в издателство “Народна култура” (1982-1990), на забраненото независимо списание за литература и политика “Глас”, зам.-главен редактор на “Литературен вестник”. В началото на 90-те години заминава за САЩ, където завършва MFA програма по Творческо писане. Преподава в университети в Балтимор и Вашингтон. Автор е на книгите – „Аритмии“, „16 стихотворения“, „Кой сънува моя живот?., „Някой ден“, „Цветя, градове и морета“, „Пейзажи на неизвестен майстор“, „София под луната“, „Leaves from the Dry Tree“, „Black Book of the Endangered Species“, „Бог е любов в приятелството, традицията и секса“, „Небесни балкани“, „Кой сънува моя живот“, „Крали Марко. Балканският принц“ и много други. Също така, автор е на редица предговори, студии и статии, посветени на българската литература. Негови стихове са преведени и публикувани в редица антологии и специализирани литературни издания.

На следващия ден „Дни на съвременната българска литература“,  продължиха  в Народната библиотека „Детко Петров“ в Димитровград с  название Съвременна българска проза.

Творчеството си пред почитателите на писаната реч представиха писателите Деян Енев и Яница Радева, а една от своите приказки прочете и димитровградската поетеса Елизабета Георгиев.

И тази вечер, както и на откриването на тази тридневна културна проява домакин бе Едвин Сугарев, генерален консул на Р. България в Ниш.

Яница Радева е родена през 1977 г. в гр. Ямбол. Завършва бакалавърска степен „Българска филология“ и магистърска програма „Литературознание“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В началото на есента на 2007 г. защитава магистърска теза. Дебютната й книга “Друг ритъм” (2003) излиза като резултат от Националния младежки конкурс “Веселин Ханчев”, където получава първа награда през 2002 г. През 2011 г. публикува сборника с разкази “Бонбониерата”. Има участия в сборниците с есета и стихове “Неиздадената” книга за българските будители” (2003), “Фейсконтрол” (2006), “Антология на младите български поети” (2007), както и в сборниците с sms-поезия (2005, 2006, 2007)…….

 Деян Енев е роден в София през 1960 г. Завърша английска гимназия в София и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ “Комуна”, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист във вестниците “Марица”, “Новинар”, “Експрес”, “Отечествен фронт”, “Сега” и “Монитор”.

Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е 12 книги, сборници с разкази.

Сборникът му с избрани разкази “Всички на носа на гемията” има три издания. Лауреат на голямата награда “Златен ланец” на в. “Труд” за къс разказ през 2006 г…….

Последната от трите вечери от „Дни на съвременната българска литература“ бе посветена на съвременната литература през погледа на критиците Яница Радева, Катя Кузмова Зографова и Пламен Антов.

Яница Радева говори затова доколко българската литература създава своята идентичност и как в нея се проявява идентичността на персонажа. Идентичността е това как един човек се чувства в обществеността, в която живее, която обитава, как подхранва чувствата си за цялостност. Разглеждайки романи, разкази и други по-кратки жанрове на мен ми прави впечатление, че всъщност героят на тези творби е лишен от своята идентичност. Той е в някакъв начин лишен от семейството си, лишен от света който обитава, сподели тя.

Катя Кузмова Зографова, литературовед и писател, родом от Панагюрище, се съсредоточи върху фигурите и творчеството на жените писателки в съвременната литература. Това, което ме привлича основно в съвременните авторки и може би там фокусирам вниманието си е темата за многоликата българка, както се казва и най-известната ми книга „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането до наши дни“, каза тя и добави, че при жените писателки се наблюдават многопосочни професионални творчески занимания, които са трудно осъществими. Те всъщност са някаква дързост и свръхнатоварване.

Пламен Антов очерта общия контекст на това, което се случва в българската литература от 1989 г. насам.  Той обсъди постмодернистичните процеси в нея. На въпроса за състоянието в съвременната българска критика Антов каза за ФАР следното: „Честно казано състоянието не е цветущо. Критиката след 1989 г. определено е в криза. Литературната критика има нужда от издания, за да съществува просто физически. Тя е поляризирана в момента в двата си полюса, в двете си крайности, или в едно много академично равнище, или в масово вестникарски нотации, в масово тиражната преса. Литературната критика в чистия си вид много малко има, просто няма издания където да се публикува. Имам предвид рецензии, в които да се стремят да обхванат процесите из тяхната ширина и тяхната пъстрота и да забележат отделните заглавия, които излизат, сподели той.

Източник: Far.rs