Конференция „Етнологията на българите“ се проведе в рамките на осмия форум на „Българско наследство“ от 24 до 26 август в Балчик. В международната културна проява участваха учени и краеведи от България, Молдова и Румъния.
Директорът на форума Маруся Костова откри конференцията в информационен център „Мелницата”. В своето приветствие тя акцентира върху значимостта на събитието, което обединява българите от историческите общности и дава поле за изява на български състави и културно-просветни организации през годините на съществуването му. Конференцията бе водена от доц. Елена Рацеева, д-р по история в Тараклийския ДУ „Григорий Цамблак“, Молдова.
Близо 20 изказвания бяха изнесени от хабилитирани учени, етнографи, краеведи, писатели. В докладите бяха разисквани теми, които засягат балканските войни за национално обединение в творчеството на Йордан Йовков; българският народностен облик на Северна Добруджа; образите на таврийските българи в разказите на Мишо Хаджийски; българското литературно творчество в Район Тараклия; за гагаузите в Молдова и др.
Интерес предизвика докладът на тема „Бесарабската следа на Паисиевата История славянобългарска“, изнесен от д-р на ист. н. Иван Думиника – председател на Научното дружество на българистите в Молдова. Той запозна участниците в конференцията с живота и делото на свещеник Васил Мануилов, роден през 1792 година в град Сливен.
„Васил Мануилов служи като свещеник в село Жеравна. Заминава за Бесарабия, в градчето Чимишлия, през 1830 година след поредната руско-турска война заедно със своята енория. Служи в българска колония Кирсово. Прави препис на книгата на Паисий, завършен през 1842 година, известен в историята като Башкьойски препис, като внася и своя част към нея „За чудесата на Богородица”. Тя е открита в края на XIX век и е пренесена в София, в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, където се пази и до днес. Важно е да се подчертае, че всеки преписвач на Паисиевата история е внасял и свои допълнения към нея“, сподели младият учен.
Директорът на библиотеката за българска култура и литература „Христо Ботев“ в гр. Кишинев Анжела Олереску представи 30-годишната дейност на библиотеката и сътрудничеството с българските неправителствени институции в Молдова, както и съвместните им културно-просветни проекти.
Историята и съвремието на банатските българи в Банат и България илюстрира в доклада си Светлана Караджова, председател на Дружеството на банатските българи в България – Фалмис.
/МГ/
Източник: bta.bg