Възкресение, посещение и общо решение

„Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление – възкръсва в нетление“ (Коринтяни 15:42)

Христос Воскресе! Дано заедно с него да възкръсне и вярата в собствените сили. Посещението на министър-председателя на Република България в Босилеград е едно добро начало. Не само защото е първото посещение в покрайнините от такъв ранг след близо 130 години по времето на Стефан Стамболов, а и защото се проведе в много важен момент. Хората вече са на предела на търпението си, умориха се от празни приказки, защото тежестта и битовите несгоди ги насочват все повече към какви ли не, дори и неразумни решения. Много важно е и да се отбележи, че това посещение не беше по покана на сръбския премиер или неговия заместник, нито на кмета на Босилеград, нито на която и да е официална власт, въпреки, че те бяха център на медийното внимание. Посещението беше по покана на сдружение ГЛАС с председател г-н Александър Димитров и това е сигнал и към гражданското общество в Западните покрайнини, че България зачита като фактор свободните граждански организации наравно с официалните власти. Има обаче и една голяма опасност – това посещение да създаде големи очаквания, които да не се оправдаят. Затова е важно то да е началото на един непрестанен процес по активна подкрепа на българите в Босилеград на съвсем конкретно равнище. Процес, който да им помогне да имат повече работни места, да получават повече пари за труда си, но и да помнят своите корени, да изучават в училище своя роден език и над 1400-годишната българска история.

Най-добре би било ако Сърбия успее да се излекува от великошовинизма и да стане равноправен партньор, а скоро – и пълноправен член на Европейския съюз. Това е от интерес и на България, и на целия полуостров. Особено в контекста на ужасните резултати от референдума в Турция, която става все по-голяма опасност не само за Балканите, но и за цивилизацията на целия европейски континент. Светска, модерна, приятелска Турция, която изгради след края на Първата световна война големият държавник Кемал Ататюрк, потегли уморено към музея. На границите ни чука агресивен и самозабравил се диктатор, когото Европа и САЩ дълго време си отглеждаха, а Русия вече му е партньор. Дано турското общество само реши този свой проблем с методите на парламентарната демокрация. Ние обаче трябва да сме готови за ексалиращи провокации и би било непростимо ако не осигурим силно и общо европейско решение. За да възкръсне освен нашия Спасител и силата и мощта на хилядолетната европейска християнска цивилизация, която не се страхува от нищо, а има инициативата и диктува решенията. Това рано или късно ще се случи. Дано не е на висока цена.

Стефан Иванов