Виталий Тодоров: Децата с тяхната искреност и чиста душа те карат да се стараеш повече

Сънародникът ни Виталий Тодоров е учител по музика, който живее и работи в Молдова. Той учи деца от българската общност да изпълняват родни патриотични песни и фолклор, сред учениците му има и молдовани, и гагаузи. През последните пет години работи в Българския теоретичен лицей „Васил Левски“ в Кишинев като командирован преподавател от българското Министерство на образованието и науката. Виталий Тодоров и неговият наследник, командирован от образователното ведомство в Лицея – Кирил Кирилов, са автори на учебни помагалата по музика на български език за деца от втори до осми клас. В момента той преподава музика в Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“.

Специално за БТА Тодоров сподели, че работата с деца му носи щастие, а талантливите му ученици са много. „Децата с тяхната искреност и чиста душа те амбицират, карат те да се стараеш повече“, каза той.

Според преподавателя българската общност в Молдова живее комфортно и среща толерантност от всички етноси. Това, което му липсва от България, е природата, по-специално морето и планината, които посещава често.

Ето какво още разказа Виталий Тодоров за рубриката „БГ Свят“ на БТА:

Откога преподавате музика в Тараклия и през кои учебни заведения премина Вашата професионална дейност?

– Започнах работата си тук през 2006 година, след приключване на образованието си в България. Там завърших Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” и магистратура в Софийския университет. След това се прибрах тук, защото тъкмо се отвори Тараклийският университет и имаше нужда от кадри. Освен в университета работих и в Държавната школа по изкуства тук, в град Тараклия. Изкарах и един мандат в Българския теоретичен лицей „Васил Левски“ в град Кишинев.

Колко години преподавахте там?

– Пет години. Там успяхме да осъществим няколко мащабни проекта с администрацията и с помощта на неправителствената организация „Aici si acum“, и разбира се с парите на Министерството на външните работи на България по програма „Българска помощ за развитие“.

Как се работи с деца? Какво Ви дава работата с тях като обратна връзка?

– Работата с деца много зарежда. Децата с тяхната искреност и чиста душа те амбицират, карат те да се стараеш повече. Те те карат да имаш по-висока и по-голяма отговорност към нещата, които правиш. За мен е едно щастие да работя с деца.

Предимно етнически българи ли са Вашите ученици като процентно съотношение?

– Зависи от местата, където работя. Специално тук има много близки села, които се населяват от гагаузчета. Те също идват с удоволствие да учат в Тараклийския университет. Като процентно съотношение е много сложно да се каже, мисля, че 50 на 50 някъде е с хора, които населяват страната, няма значение какъв етнос – молдовани, гагаузи, и българите.

Българите в Молдова обичат ли България?

– Обожават я. Как да не я обичат, това е разкошна страна, която има разкошна природа, която всеки един човек, всеки един бесарабски българин, който поне веднъж е отишъл там, до края на живота си ще носи тази приказка в сърцето си.

Колко годишни са Вашите български възпитаници и кои български музикални произведения разучавате?

– Тук в университета са по-големи, вече младежи. А в училището работих с всички – започвайки от петгодишни до осемнадесетгодишни. В репертоара ни се стараех да има 90 процента български музикален материал. Това е основната задача и каузата, която носим ние тук специално. Има много народни песни, фолклорни, освен това патриотични песни, които са свързани с празниците. Ние тук празнуваме всеки празник – 6 септември, 22 септември, 29 октомври, 1 ноември, 3 март, 24 май, т.е. всеки един празник минава и в училищния процес, и на сцената. Сложно ми е да изброя, много песни преминаха през репертоара, но основно са патриотични и фолклор. Освен това и много неща вземахме от местния фолклор, който присъства тук, дори някои от тях в България са забравени и не се срещат, защото той е изнесен от преди 200 години насам.

Има ли таланти сред Вашите ученици?

– Много таланти и много деца, желаещи да се занимават. За едно дете е много важно според мен талантът му да бъде открит на колкото може по-ранна възраст. Да го нахъсаме детето, да го накараме да се потопи в средата на творческата работа.

Извън професията как живеете българската общност тук?

– Мисля, че българската общност се чувства комфортно, защото тук има някаква толерантност към всички етноси. Дори вчера на презентацията моят колега Кирил Кирилов спомена, че успяхме да прокараме на законодателно ниво да може молдовската програма да позволява директно етносите да използват фолклора си и най-ярките образци от музикалната култура. Така че, чувстваме се тук комфортно, харесва ни, за съжаление нямаме море тук, това, което го има в България, планините са като хълмчета. Но за сметка на това вече хората тук са се адаптирали, построили са си къщите, направили са си домовете по най-приятен за тях начин и се чувстват мисля, че много комфортно тук в Молдова.

Вие лично успявате ли да се връщате в България и да видите тамошното море?

– Разбира се, много често. Това е свързано с много командировки по работа. Освен това всяка година ходим на море само в България. Изключително много ми харесва морето на България. В планината също е много прекрасно. Ходим много често.