Бяхме свикнали да си мислим, че благодарение на технично-технологичния напредък и компютрите сме достигнали някакво свръхцивилизационно равнище и че никой нищо не ни може. В това самозабравяне, пропуснахме да се замислим за своята деструктивна природа, която застрашава не само всички живи същества и бъдещето на планетата, но накрая и самите нас.
По ирония на съдбата, един вирус, както неведнъж в историята, реши да забави човечеството по пътя на тнр. „прогрес” и да отложи самоунищожението му. Коронавируса засега е нашия най-голям враг и нашата имунна система не може да го разпознае и да се справи с него. Вирусите имат свойството да симулират и да копират здравите клетки и така се вмъкват в организма и го атакуват. Още повече, блокират здравите клетки да не могат да активират имунната система.
По същия начин, вирусът на тоталитаризма сериозно застрашава организма на обществото и особено имунната му система – парламентаризма, правосъдието, пазарната икономика, свободата на словото, здравеопазването, образованието и пр. Тоталитарния вирус симулира някакви паралелни, уж „нормални” институции които приспиват обществото до момента, до който той ще се почувства достатъчно силен и ще тръгне в унищожителни акции – войни, грабежи, изтребления, прогонства и пр.
Този феномен е описан от Хана Арендт на примера с нацистите в Германия които, след като премахват Райхстага, централизират властта, волята на фюрера се превръща в абсолютен закон, а злото започва да се разпространява в Европа и по света – следва война, Холокауста и почти глобално унищожение на световната икономика.
Въпреки това, до Втората световна война нацистка Германия се счита за „икономическо чудо”. Хитлер се смята за умен и успешен държавник който успешно преодолява кризата и много народи си пожелават точно такива водачи, които да „оправят” нещата и у тях. Те скоро наводняват европейския континент, но знаем как приключи всичко това.
Пардон, у нас не е приключило. Който иска да се замисли ще открие, че настоящето е идентично с миналото, а понякога го и превъзхожда с бруталността си. Ние мечтаем не за свобода, а за водач който да ни плаща сметките за парно и ток, пък ако ще, нека да си упражнява и правото на първата брачна нощ.
В нашия случай, тоталитарния вирус премина от симулираща в агресивна фаза. Имунната система вече ни е разорена и вирусът се е вкопчил в гърлото ни. Температурата вече е толкова висока, че застрашава виталните функции на обществото. Ваксина няма. Оцелелите тук-таме кръвни зрънца безуспешно се опитваме да се групираме и да го атакуваме горе високо под короната и в горните дихателни пътища. Той обаче е пуснал пипалата си сред нас, изолирал ни е, и не само ни е затворил в непроветрените и задушни домове, но за всеки случай ни е сложил и превръзки на устата. Имаме право само да гледаме и слушаме телевизора от който някакви странни същества с превръзки фъфлят неразбираеми неща. Обществото ни е устроено по модела на казарма от отворен тип. Страхът от среща и контакт със себеподобните, постепенно ни превръща в самотни, изплашени и беззащитни същества докато Великия вирусоносител непрекъснато ни държи под око.
През това кошмарно време ние бълнуваме всякакви небивалици и ако някога все пак оцелеем и дойдем на себе си, ще се почувстваме толкова слаби и изтощени, че ще ни трябват години докато отново се изправим на крака.
Иван Николов
Издвој новости на српском
