Прекрасна е символиката на празниците,особено на Коледа, без значение на това дали вярваме, какво и пред кой Господ се прекланяме.
Забравихме да се радваме на раждането в който и да е смисъл, да имаме доверие в живота и моралните компаси да ни бъдат вътрешни, а не да се укрепват на страховете ни от наказания.
Щеше да е хубаво да съгледаме по-ясно едни други , особено от и на мястото на уязвимост, повече да усещаме, по-малко да мислим!
Да ни грее топлината на разбирателството помежду ни! Преминаваме по пътя на живота толкова бързо, че се разминаваме и даже губим усещане за близките. Топлината на взаимоотношенията става само желание в което се потапяме чак когато бъде късно. Късно за прегрътка, късно за разговор…късно за живот.
Страха да си опазим живота сега по това време, като че ли ни накара да се откажем от това да живеем. Това, което съхраняваме живот ли е? От какво се страхуваме?
Празнуваме празнотата в душите си, осмисляйки бъдеще без смисъл, търсейки мир, а мир се създава !!!
И винаги повече обръщаме внимание на грешките вместо да прощаваме. Всички грешим , но не всички се усещаме да научим урока от грешките и да преминем към милост и състрадание.
Оправдания за действия породени от безсмисленост, ниски вибрационни честоти в период на високи цели и недостижими идеали.
Празнуваме на светли празници какво, недостижимост за създаване на красота вътре в нас и след това навсякъде. Затова и природата крещи, не издържа вече.
Хора… нека да бъдем хора.
Да се радваме с песни и обичаме с топлина, да раздаваме с усмивка и прегръщаме със светлина, да живеем смислено и осмисляме безценно всеки миг към по-добро.
Не чакайте да обичате, живота е непредсказуем може да ви научи на урока никога да не дочакате.
Живейте тук и сега.
МИР БОЖИ, ХРИСТОС СЕ РОДИ !!!
Радица Димитрова
Издвој новости на српском
