Няма напредък в решаването на спора между Северна Македония и България и след днешната среща на върха ЕС-Западни Балкани, която се проведе в Словения. Както е известно, на срещата участваха държавните ръководители на страните – членки на ЕС, лидерите на Европейския съвет и Европейската комисия, както и лидерите на шесте държави от Западните Балкани.
Северна Македония на срещата беше представена от премиерът Зоран Заев, а България от президента, Румен Радев, които проведоха две срещи.
На първата среща между македонския и българския представител участваха и европейския комисар по съседство и разширяване Оливер Вархеи, след това премиера на Словения Янез Янша, както и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. На втората среща между Зоран Заев и Румен Радев, участваха и канцлера на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция, Еманюел Макрон.
Българския президент, Румен Радев след срещата даде изявление за медиите.
Той каза, че истинската същност на проблема в Република Северна Македония е системната дебългаризация и системното унищожаване години наред на българското културно-историческо наследство в тази страна. Според него, воденият от десетилетия „възродителен процес“ спрямо македонските българи не е двустранен проблем, тъй като правата на човека и недискриминацията са фундаментални принципи, заложени дълбоко в основите на Европейския съюз.
Президента Радев изтъкна, че тази среща на върха ЕС-Западни Балкани се провеждала на фона на множество сигнали за преследване и заплахи към хора с българско самосъзнание в процеса на преброяване в Република Северна Македония. Срещата се случвала и на фона на подмяната, преди само няколко дни на български паметник в Република Северна Македония, което според него било доказателство, че се преследват не само живите, но и се унищожава паметта на мъртвите българи, а България иска това наследство от тоталитарното минало най-сетне да спре.
Президентът напомни също така, че всяка европейска страна е преминала през своя катарзис и този процес е бил особено болезнен в страните от постсъветското пространство в Централна и Източна Европа. Българското общество също така още лекувало раните, нанесени от тоталитарния режим в кампанията за насилствена смяна на имената на българските турци. Затова страните, които кандидатстват днес да бъдат член на европейското семейство, не могат да подминат този процес на катарзис. Няма как да го подмине и Република Северна Македония, заяви президентът.
Румен Радев каза, че българските позициите са ясни. Докато този своеобразен възродителен процес продължава, докато нашите сънародници продължаващо в годините все още са подложени на изтънчена асимилация, докато са подтискани като основни права и те не се интегрират пълноценно в Република Северна Македония редом с другите части от народи, България няма как да каже „да“ за начало на преговорите, добави Радев.
На срещата с канцлера Меркел и президента Макрон, българският държавен глава подчертал, че потискането на правата на македонските българи, които са граждани и на Република България, е предизвикателство за самия Европейски съюз, защото след като са граждани на България, те са граждани и на ЕС. Затова Румен Радев призова за европейска солидарност и с тях и с България.
В продължние на изявлението, президента Радев каза, че България нито налага вето на европейската интеграция на Република Северна Македония, нито стопира този процес, но очаква от своите европейски партньори да се уважават основните, фундаментални европейски принципи и интересите на всяка държава член на ЕС.
Той изтъкна, че България очаква да спре този процес на дебългаризация, да се изкорени езикът на омразата, превратната представа и тълкуване за България от учебници, от музеи, от паметници, от публично говорене, както и от държавната политика. Тогава, според президента Радев, българският народ и българското общество ще са готови да кажат „Да“ за започване на преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС.
Той подчерта, че България иска ясни правнообвързващи документи от страна на Република Северна Македония за този процес, защото българският народ е с много изострена и непреходна чувствителност по тези проблеми. Според президента Радев, няма български политик, който да не се съобразява със чувствата на народа по този въпрос.
Българският държавен глава напомни, че ключът към съгласие на България изобщо не е сложен, като той бил в пълното, безусловно изпълнение на духа и буквата на Договора за добросъседство и приятелство от 2017 год. На първо място македонските българи да бъдат равнопоставени с другите седем съставни части от народи, които са изрично вписани в конституцията на Република Северна Македония. Българския президент каза, че България подкрепя искането на македонските българи, това да бъде записано в конституцията и законите на страната, като това равноправие трябвало да бъде тържествено провъзгласено от парламента, от президента и премиера на Република Северна Македония.
На второ място, македонските българи трябвало да бъдат адекватно отразени като народност и като брой в процеса на преброяването в Северна Македония. Той напомни, че повече от 120.000 граждани на Република Северна Македония са и граждани на Република България, базирано на тяхното изрично волеизявление и на обективни документи за произход, а още десетки хиляди чакат да получат своя български паспорт.
На трето място, така както беше призната историческата истина в отношенията с Гърция, така следва да бъде призната историческата истина в отношенията с България, рече Румен Радев. Обективните факти от нашата обща история не мога да бъдат подлагани на мултиперспективно тълкуване, както не могат да бъдат подлагани очевидни исторически факти от европейската история, изтъкна българския президент.
Румен Радев добави, че България очаква да получи ефективни гаранции от Европейския съюз в рамките на самия процес на разширяване. Според него, време е за исторически компромиси и помирение. Българския президент давал пълна подкрепа на македонския президент Стево Пендаровски и на премиера Зоран Заев, като той очаквал от нив смели решения, за скъсване окончателно с идеологемите от тоталитарното минало, с македонизма и омразата към България, които да отворят най-сетне перспективата на нашите братя от Република Северна Македония към пълноправно членство в ЕС.
Президентът Радев посочи, че България работи за подписването на двустранен протокол от „5 +1“ точки с Република Северна Македония, който се очаква да бъде завършен и представен в началото на ноември. Трябва да анализираме този протокол и ще го подпишем, ако сме доволни от резултатите, защото трябва да съпоставим резултатите от протокола с Националната рамкова позиция, приета от българския парламент. И ако всичко това е изпълнено, имаме нужда от следващата гаранция от страна ЕС – пътната карта, която да бъде включена в преговорния процес и преговорната рамка за РСМ, отговори на журналистически въпрос българския президент.
Президента Радев каза, че е важно какви ще бъдат писмените гаранции за България, защото от четири години нямало прогрес в изпълнението на Договора за приятелство и добросъседство, нямало прогрес в защитата на правата на македонските българи, а нямало прогрес нито в промената в учебниците за децата. Учебниците не трябва да водят до насаждане на омраза още в най-ранна възраст, добави президента Радев.
Всяка от шесте точки на двустранния протокол съдържа краткосрочни решения, които трябва да бъдат изпълнети категорично преди началото на преговорите и дългосрочни решения, които трябва да бъдат изпълнявани и наблюдавани по време на целия преговорен процес, каза още българския президентът. Мен ме интересуват задължителните неща, които трябва да бъдат свършени до началото на преговорите, за да кажем „да“, категоричен е той.
Президентът Радев очаква България да получи гаранции от ЕС за изпълнението на бъдещия двустранен протокол със Северна Македония, който да бъдат включни в преговорната рамка за Северна Македония, за предпочитане в глава 35 от преговорите.
Издвој новости на српском
