Българите от град Тараклия на 6 януари посрещат Коледа

Обичаите и традициите от преди 200 години

У бесарабските българи, както и у всички християни Рождество Христово (Коледа) е един от най- важните праздници. Но, ако в прародината – в Република България коледните празници се отбелязват едновременно с католическата Европа ( на 24 – 25 декември), то българите в Бессарабия празнуват Рождество Христово заедно с православните на шести и седми януари.

Това става поради приемането от Българската православна църква Григорианския календар през 1968 година, което пренесе датата на Коледа от 7 януари в края на първия зимен месец.

Но традициите са останали: българите в Молдова празнуват Коледа както и в България.

В навечерието на празника (6 януари), българите в Бесарабия  започват да празнуват  «Бъдна вечер» или «Малка Коледа» — един от най-големите празници. В този ден в бащината къща идват всички членове на семейството, защото по традиция този празник е семеен, посветен на дома, семейното огнище, благополучието и процъфтяването на рода. Бъдни вечер е последния ден от коледния пост, затова на вечерната трапеза присътстват само постни ястия, числото на които, по традиция, трябва да бъде нечетно. Обикновенно това е вареното жито – да е хлебородна  годината , червен български пипер, напълнен с фасул или орис — «чушки», постни «сарми», сухи чушки – да мътят кокошките и много пилета да има, компот от сушени плодове, фасул, пресни плодове и орехи да са здрави всички в къщата. На масата винаги слагат пъничка с мед -да е сладък животът, главички чесън и лук – да бягат болестите от къщата, тиквеникът – слънце да грее, плод да се роди.  На почетно място е обредния хляб — «божичник» или «боговица». Това е голям кръгъл хляб, украсен отгоре  с фигури, символизиращи скърта сено, добитък, къща и др. След прикадяването, най-възрастния човек на трапезата  разчупва Боговицата, като първото парче се нарича на Богородица или на къщата. Другите парчета се раздават по ред от възрастните до най- малките. Баба Иваница ( Мария  Кайряк родена на 7 януари 1932г.) разказа, че «момите слагат под възглавницата първия залък от парчето си, за да сънуват за кого жа се оженят. Ако някой кихне на бъдни вечерната трапеза, стопанинът му обещава да му подари агънце».

По време на коледните празници  масата не се прибира,  «за да може Богородицата да влезе във всеки дом, а и  всеки пътник,  дори и  незван, да се нагощава с това, което е на масата. В края на вечерята всеки чупи по един орех и по това, дали той е хубав или лош, гадае за своето здраве»,  добави още баба Иваница.

Когато се здрачее, започва да се чуват звънц,това идат звездарите (деца на 10-14 години), да носят добра вест, че се е родил Млада Бога, Иисус Христос. Малките носят  украсена икона и звънче (обикновенно ходят по двама) и пеят песни пред къщната икона.

След един-два часа почват да ходят ергените по 4-6 тима, облечени в красиви носии с ямурлъци, шапките им са окичени с венци и китки, в ръцете им са тояжки. Те славят Бога. Обикновенно те ходят в дома на роднини и в къщата на либето си, пеят песни, пожелавайки здраве, късмет и берекет. Стопаните им поднасят дарове: кравай с кръст дукат, пари, цяла кокошка, или сланина, или сирене, каквото имат и са приготвили.

След  полунощ вече може да се яде блажно «да се разговява», да се пие вино.

Рано сутрин почват да ходят на Коледа малките коледарчета(деца на 5-13 години), които ги срящат стопанките и даряват с кравайчета, парички, орехи, бомбони и др. Това  вече е празничен ден.  Бесарабските  българи се приветстват с думи Коледа, Коледа или Весела Коледа.

Източник: И.Б. /БТА, Тараклия