Българите в Македония поискаха пълна промяна в работата на историческата комисия между София и Скопие

Българският културен клуб – Скопие, организацията на македонските граждани със съхранено българско самосъзнание, предложиха премиерите на България и Северна Македония да се споразумеят за пътна карта за работата на съвместната историческа комисия.

Българите в Македония настояват бъдещата пътната карта да изисква конкретни резултати от комисията в рамките на предварително определен срок, а в образователната система на двете страни да се включат като задължителни материали за четене спомени, автобиографии, народни песни, стихове на възрожденци, родени на територията на географска Македония, както и спомени на дейците на ВМРО.

Ако имаме обща история, тя не може да бъде открадната и историята не може да бъде променяна, защото е такава, каквато се е случила. Не са приемливи и сложни обяснения на явни събития, твърдят от Българския културен клуб – Скопие.

Публикуваме пълния текст на меморандума на БККС:

„Увод

Българския културен клуб Скопие (БККС) е организация на македонски граждани , със съхранено българско самосъзнание. Тя е създадена на 04.05.2008 година. Почти всички нейни основатели са бивши членове на ВМРО-ДПМНЕ. През членството в тази партия виждахме възможност за запазването на идеала на дейците на историческото ВМРО за създаването на свободна, независима и демократична Македония, която да бъде пълноправен член на ЕС и НАТО. И не на последно място, постигането на обективизиране на историята на ВМРО и нейните дейци, политически разтълкувана от и в интерес на бивша комунистическа Югославия. Във ВМРО-ДПМНЕ влязохме с убеждението за общата история с Република България и че миналото на днешните и граждани няма нищо общо с това на античните македонци.

С идването на Никола Груевски на чело на партията започна процес на целенасочено отстранявае на македонските българи от партията, което бе съпроводено с финансирания от държавата проект на ʺантиквизацияʺ. Така финансирания проект целеше създаването на ʺаргументиʺ, а не обективизиране на комунистическата югославска историография, налагайки лъжливата представа за милениумски народностен континуитет. Тази политика доведе до вътрешно разделение в македонското общество и до конфронтация на страната ни с България и Гърция и спря евроатлантическата и интеграция за дълъг период. По този начин, бягайки от историческата истина на историческото ВМРО, ВМРО–ДПМНЕ от единствена възможност за решение за проблемите със съседите, превърна се в проблем с дестабилизиращи регионални тенденции. Не е случайно, най сериозна подкрепа на тези политики получаваха от официален Белград и официална Москва, виждайки в тях естествен съюзник за забавянето и поставянето на пречки на евроатлантическата интеграции на страната ни. Договорите с България и Гърция са международно поражение на политиките водени от ВМРО–ДПМНЕ, които я превърнаха в политико-историческо незаконно строителство.Имайки в предвид че новото ръководство на партията е предложено от Никола Груевски, с голяма убеденост можем да изразим убеждение че ще продължи неговата политика на изграждането на заблуди към членовете и електората й. Не е случайно, че международните анализатори квалифицират формацията като „проруска партия“, а на последните избори на нея се гледаше като на заплаха за евроатлантическата интеграция на нашата страна. В една демократична държава има място за всякакви политически субекти. Проблемът е в това, че с тези свои политики ВМРО-ДПМНЕ черпи легитимност от ЕНП, с което допълнително заблуждава членската си маса и избирателите си. А, с това влияе и негативно върху създаването на нови граждански евроатлантически формации, както и пречи в много голяма степен на създаването на нормален политически живот в страната ни. БККС, смята че ЕНП трябва да преразгледа членството на ВМРО-ДПМНЕ в семейството на народните партии. Трябва също да бъдат взети в предвид и начините на финансиране както на самата партия, така и медиите близки до нея заради антиевропейската риторика, която използват. С оглед на това че историческото ВМРО е освободително и революционно движение, което не е било свързано с партийна идеология и е принадлежало на всички граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност, трябва сериозно да се помисли върху възможността за забраната със закон на използването на това име за партийни цели. Всички гореспоменати събития , решението за основаване на БККС го потвърждават за правилно.

Защо БККС и какви са нейните виждания за бъдещето на Македония?

БKKС е основана като неправителствена организация в условия, когато в македонското общество владееше, и чрез медиите се налагаше и подхранваше климат на изключителна нетърпимост към македонските граждани, които се самоопределят като македонски българи. Има много случаи на наблюдение на македонските българи от службите за сигурност, но също така и на репресии поради техните убеждения и политически възгледи за бъдещето на Македония. Основахме неправителствена организация, защото сме категорично против политически партии на етническа основа. Изхождайки от този принцип, ние се обявяваме за изменения в Конституцията на Република Северна Македония в посока определянето й като напълно гражданска държава.За нас е неприемливо да изброяваме „части от народи“ в Конституцията, което води до извода, че центровете на тези „части от народи“ са извън родината ни. Конституцията трябва да бъде консенсус на всички етнически общности, чрез който те да декларират своята решимост, че центърът за всички нас е Скопие и ние ще се ръководим от националните интереси на родината си. А тя от своя страна ще осигури условия за всички свои граждани, независимо от етническия им произход, да се чувстват пълноценни участници в изграждането на нейното благосъстояние и бъдеще.

Неведнъж сме подчертавали, че БККС е за функционирането на върховенството на закона, свободата на медиите, зачитането на правата на човека и във външнополитическия план за изграждане на добросъседски отношения и пълноправното ни членство в ЕС и НАТО.

Имайки предвид общата история, която беше призната с подписаното споразумение между Република България и Република Северна Македония, многократно подчертавахме, че не чувстваме национални, а схоластични различия спрямо нашите съграждани, които се самоопределят като македонци. И едните и другите се идентифицираме и исторически се позоваваме на едни и същи исторически фигури (Гоце Делчев, Дамян Груев, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев и др.) И говорим на един и същи език. За нас българският литературен език и македонският литературен език са две равностойни норми на един общ език, но ние уважаваме правото на всички, които разглеждат македонския като отделен език. Тъй като според конституцията това е официалният език на страната ни – РС Македония, ние се стремим той да бъде уважаван от всички, включително и от Република България. Въз основа на горното, БKKС няма искане за включването на македонските българи в конституцията на страната ни. Подобни искания за включване на македонските българи в македонската конституция, според нас, идват от същите центрове, които насърчават и финансират исканията за признаване на т.н. „македонското национално малцинство“ в България. За да се превърне в обект на търговия и напрежение между двете страни.

Подобни сделки не са възможни, тъй като сме на различни мнения по отношение на „общата история“, призната с потписания Договор от двете държави. Лидерите на „македонското национално малцинство“ отричат, че имаме обща история. Според тях някъде между Пиринско и други части на България е имало етническа и езикова граница – което не съответства на историческата истина. Те също така вярват, че бежанците от Македония од Османската империя, а по-късно и од Сърбия и Гърция, по някакъв начин са били асимилирани в България, което също по никакъв начин не отговаря на истината. Тези хора ходили при свои и са били приети като свои, а много от тях са сред строителите на съвременната българска държава, ставайки учители, писатели, офицери, политици и дори министри и министър-председатели.

От всичко това е много лесно да се отгатне кои центрове поддържат и финансират тези заявки. Едва ли това е настоящото правителство на Република Северна Македония, което е подписало Споразумението за добросъседство и сътрудничество между двете страни. Цялата ни дейност от деня на нашето създаване до днес се ръководи от тези принципи и с популяризиране на личности и събития, които са част от общата история между Република Северна Македония и Република България.

Дейност на БKKС:

– Меморандум БККС относно спора за името между Македония и Гърция, изпратен до президентите, министър-председателите и външните министри на Република Македония и 24 държави, както и до председателя на Европейската комисия, генералния секретар на ООН, генералния секретар на НАТО и председателя на ОССЕ.

– Организиране на традиционни тържества и мемориали за събития и личности от общата история с Република България (Илинденското въстание в Смилево, Мара Бунева на кея в Скопие, въстанието Тиквеш в Кавадарци, за убийството на 28 цивилни в село Гарван-Радовиш от сръбския окупатор, за полковник Каварналиев в Дойран и други)

– Поставяне на паметни плочи от Мара Бунева на кея на река Вардар в Скопие и полковник Каварналиев, което беше предшественик на реставрацията на стария паметник в негова чест, на откриването на която присъстваха премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов

– Печат на фототипно издание на „Български народни песни“ от братя Миладинови и представянето му в залата на съвета на община Струмица

– Съорганизатор на международна конференция за Охридско-Дебърското въстание в Струга под егидата на тогавашния кмет на града Зиадин Села

– Организиране на детски турнир в Струмица „75 години Гунди”, в който взеха участие 3 отбора от България и Македония

– Организиране на българската театрална пиеса „Мъжът на жена ми“ в театъра в Струмица

– Реакции до Европейския парламент за дискриминация срещу македонски българи

– Изложба за цар Самуил

– Участие в общонационалния митинг срещу авторитарния режим на Никола Груевски

– Отпечатване на календар по случай 100 години от участието на македонски българи в Първата световна война

– Създаване на българо-македонски бизнес клуб, по инициатива на който 3 български телевизии вече са в македонското медийно пространство

– Провеждане на медийна кампания за позитивно гласуване в референдума за името, който отвори вратата за членството ни в НАТО

– На 11-ата годишнина от основаването на БККС, сред многобройните гости на тържеството бяха и Зоран Заев и Стево Пендаровски, с което за първи път след 1945 г. се получи политическо признание, че в Македония живеят и македонски българи и бяхме уверени, че ще спре практиката на тяхното наблюдение и преследване

– Преди 3 години по инициатива и с подкрепата на БККС започна работа информационният сайт TATKOVINA.INFO

Това е само част от богатата дейност на БKKС

За подписания Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република Македония и Република България

Ние от БККС приехме с голяма радост подписването на Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република Македония и Република България. На първо място, защото Споразумението слага край на замразените отношения между двете страни, като ги регулира по начин, който осигурява основа за тяхното цялостно и задълбочено развитие във всички области. Но и поради факта, че за първи път Споразумението признава, че двете страни имат обща история.

На второ място, защото той беше предшественик и подбудител на подписването на Споразумението с Гърция, което разреши дългогодишния спор за името. Всичко това беше предпоставка днес да заявим с гордост, че РС Македония е член на НАТО и е на ръба да започне преговори за присъединяване към ЕС.

Но няма начин да не изразим голямата си загриженост от скорешното драстично влошаване на отношенията между Република България и Република Северна Македония. Това влошаване на отношенията между двете страни е резултат от различни тълкувания на общата история. Което от своя страна не дава възможност за видим напредък в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. Очевидно е, че историческите спорове между двете страни набират скорост в момент, когато РС Македония беше на прага преди присъединяването си към НАТО, преди изборите и сега преди началото на преговорите за присъединяване към ЕС. Не е изключена възможността, този спор да се използва от центрове извън Скопие и София. Всичко с цел за да се запази дългогодишният монопол върху коридора север-юг, който във възможността за създаване на стабилизиращият коридор изток-запад вижда неприятелски конкурент. Но и за да създават проблеми в рамките на ЕС и НАТО.

Най-тревожното в резултат на историческия спор е, че той остави на заден план и дори и попречи на сътрудничеството между двете страни в останалите области.

А такова сътрудничество (икономическо, инфраструктурно, медийно, туристическо) представлява изключителен интерес за гражданите от двете страни. Най-вече заради тяхното сближаване и взаимно разбирателство, което със сигурност ще улесни разрешаването и на най-трудните и натрупани от години проблеми, свързани с общата история.

За да се преодолеят новите проблеми в отношенията между двете страни и намеците, че България ще се противопостави на планирането на първата междуправителствена конференция, а търгвайки от:

– многократно заявената позиция на двете страни, че членството на РС Македония в НАТО и ЕС е в съответствие с техните национални интереси и

– не даването на възможност, центрове извън Скопие и София да охрабравят и насърчават онези политически сили в двете страни, които от самото начало се обявиха против Договора

БKKС предлага, в духа на подписаното споразумение, министър-председателите на двете страни да се споразумеят за създаването на пътна карта за работата на историческата комисия. В която „имайки предвид общата им история, която свързва двете държави и народите им “ (съгласно Договора), да се опише подробно във времето и като съдържание в детайли работата на историческата комисия, но и резултатите, очаквани от нея.

Всичко това може да стане в съответствие с чл. 13, параграф 2 от вече подписаното споразумение, който изрично гласи:

– Този Договор може да бъде изменян с писменото съгласие между двете Договарящите се страни. Измененията се договарят по дипломатически път и влизат в сила в съответствие с алинея 1 на този член.

По този начин целият процес ще бъде предвидим и договорен от двете страни по взаимно съгласие, историята ще бъде оставена на историците, а политиците ще се занимават със попълване със съдържание на останалите точки от споразумението.

Пътна карта за работата на историческата комисия

Увод

Като основа за съдържанието на тази Пътна карта за работата на историческата комисия, предложена от БKKС, е Рамковата позиция на Р. България за разширяването на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания от 09.10.2019.

По отношение на работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, параграф 1 изисква:

– постигане на конкретни резултати в работата на Комисията, верифицирани от Съвместна междуправителствена комисия, относно периода от общата ни история до 1944 г., в т.ч. постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание;

БKKС категорично се противопоставя срешу дефинирането на нашата обща история до посочената в Рамковата позиция 1944 г. По следните причини:

– Очевидно е, че авторът на тази разпоредба изхожда от етнически принцип при дефинирането на общата история, което от своя страна води до извода, че историята принадлежи само на един народ и една държава. Това противоречи на взаимното съгласие, че двете страни са подписали споразумението „имайки предвид общата им история, която свързва двете държави и народите им “.

– Отрича факта, че в Македония живеят македонски българи и след 1944 г., а ВМРО продължава битката за създаване на Свободна, независима и демократична Македония под протектората на Англия и САЩ, поради което огромен брой нейни дейци са разстреляни или попаднали в Идризово.

-Защото историята е наука, която описва исторически събития и процеси, каквито са се случили в действителност, базирана на автентични и основани на факти исторически източници. Историческите процеси, свързани с общата история на Република България и РС Македония, не могат да бъдат изкуствено ограничени до 1944 година. Което косвено дава легитимност на СФРЮ, държавна формация, която вече не съществува. Общата история трябва да бъде обективизирана по начин, по който и двете общества да бъдат радостни от крайните резултати от първоначалното искане на ВМОРО за автономия на Македония и Одринско. А именно, че част от Одринската област е свободна в рамките на България и на част от територията на географска Македония се създава независима държава. То е резултат от общите усилия од Илинденското въстание в Петрова нива и Смилево, организирано и ръководено от ВМОРО.

-Защото установяването на 1944 г. като гранична линия на общата ни история на етнически принцип противоречи на основните принципи на историческата ВМРО, за която македонци са всичките й етноси. Поради тази причина в Устава му е записано, че ʺима за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност… “, а девизът е Македония на македонците. Ние от БККС, които се считаме за истински наследници на идеите на историческата ВМРО, изхождайки от този принцип, с гордост заявяваме, че в същото време сме и македонски българи и македонци.

-Защото обективизираното ВМРО (създател на идеята за независима Македония) трябва да бъде в основата на съвременната македонска държава, а не да бъде погребано в учебниците по история преди 1944г. Тази роля на ВМРО трябва да бъде отразена в нейната конституция и да бъде в основата за създаване на гражданска десница, която да установи истинска историческа приемственост с нея. Разграничавайки се от югославската историческа интерпретация на организацията – която е идеологическата основа на сегашната ВМРО-ДПМНЕ, тя ще спомогне за установяването на нормална политическа сцена у нас. В такъв политически субект вярваме, че ще се включат много македонски българи, заедно с другите ни съграждани, независимо от техния етнически произход.

Както вече заявихме, БKKС предлага в духа на подписаното споразумение министър-председателите на двете страни да договорят Пътна карта за работата на историческата комисия. Тя трябва да съдържа безспорни международни споразумения, актове, събития и документи, които ще опишат целия процес, който поради политическите обстоятелства довел до „обща история, която свързва двете държави и народите им “. По този начин ще бъде постигнато и писмено съгласие от двете правителства, имайки предвид нарастващия консенсус, че решението на този спор е в признаването както на миналото, така и на настоящето.

Пътната карта трябва да изисква конкретни резултати от комисията в рамките на предварително определен срок. Работата на комисията трябва да бъде прозрачна и гражданите да бъдат информирани своевременно за резултатите. Основите, на които ще бъдат заложени принципите за работата на историческата комисия, трябва да ограничат до крайна степен политизирането на този процес. Ако с подписаното споразумение двете правителства признават факта на „общата история“, то тогава това не може да бъде междудържавен спор.

Пътната карта трябва да даде сила на онези лица и политически субекти в двете страни, които подкрепят споразумението и работят за неговото прилагане. И от друга страна, да маргинализира онези, които са се изказали срещу него от самото начало. Ако имаме обща история, тя не може да бъде открадната и историята не може да бъде променяна, защото е такава, каквато се е случила. Не са приемливи и сложни обяснения на явни събития.

Съдържание на Пътната карта за работата на историческата комисия

1. Историческата комисия да постигне съгласие по отношение на процесите, протичащи на територията на днешна РС Македония по времето, когато тя е била част от Първото българско царство, тема България в Източната римска империя, Второто българско царство и да анализира документи и свидетелства за етническият състав на тези територии след завладяването им от Сръбското кралство и Османската империя

2. Историческата комисия да постигне съгласие за събитията, довели до Фермана на султан Абдул Азиз от 28 февруари 1870 г., с който е създадена Българската Екзархия. При това трябва да се вземе предвид следното:

-откриването на местни училища и еснафски общини, издаване на книги и събиране на народни песни

-участието на хора, родени и израснали на територията на географска Македония в църковните борби в Цариград и в самата Македония

– текстът на самия Ферман

– Устава на Екзархията – изготвен от Църковно-народния събор, провел се в Цариград през 1871г

– териториалният обхват на Екзархията, произтичащ от Фермана

– проведения плебисцит в Македония под контрола на турските власти и Вселенската патриаршия и резултатите от него

3. Историческата комисия да постигне съгласие относно участието на лица, родени и израснали в Македония в българското националноосвободително движение

4. Историческата комисия да постигне съгласие относно решенията на Цариградската конференция през 1876 г. за създаване на две автономни области в рамките на Османската империя. При това трябва да се вземе предвид следното:

– страните-участнички в тази конференция

– дали и към коя от двете автономни области принадлежи Македония

– дали и като какво, етнически определят страните-участнички в Цариградската конференция населението в Македония

5. Историческата комисия да постигне съгласие относно решенията на Берлинския договор от 13 юли 1878 г., което за първи път въвежда македонския въпрос на международната сцена. Съгласно член 23 от Договора, на 23 октомври 1893 г. в Солун е създадена ВMOРO

6. Историческата комисия да постигне съгласие относно характера и причините за Кресненско-Разложкото въстание от 5 октомври 1878 г. При това трябва да се вземе предвид следното:

-инициатори и участници във въстанието и тяхното участие по-късно в сръбско-българската война

– петиции, мемоари и молби, адресирани до правителствата на Великите сили и Временното руско управление

7. Историческата комисия да постигне споразумение относно създаването на ВМОРО и нейните политически цели. При това трябва да се вземе предвид следното:

-Оригиналните документи на БMOРK, ВМOРO и ВMРO и езика, на който са написани

-спомените на основателите на Организацията

– членове на Организацията, родени в княжество България

– Еволюцията на БMOРK-ВMOРO-ВMРO от етнонационална организация към такава, която ʺима за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност…. “, което ги кара да използват лозунга „Македония на македонците“. Конкретни примери за това са Рафаел Камхи, Митре Влаха, Питу Гули, Шабан от Облешево и др. Следователно, независимо от етническия им произход, те могат да бъдат наричани македонски комити, македонски революционери и в условията на вече създадена независима Република Македония и основатели на съвременната македонска държава. Въз основа на лични свидетелства, писма, документи, майчин език, комисията да постигне споразумение за етническата идентичност на всеки от дейците.

– идеята за автономия на Македония и Одринско преди Балканските войни и идеята за ВМРО за независима Македония след Първата световна война при новите обстоятелства

8. Историческата комисия да постигне споразумение относно участието на ВМОРО и нейните дейци в Първата и Втората Балканска война и Първата световна война, както и Македоно-одринското опълчение в Балканските войни и Единадесетата македонска пехотна дивизия. В този контекст да се постигне споразумение за ролята на висши и средни офицери от Македония при определянето на политиката и военните действия на България. Да се постигне споразумение относно Тиквешкото и Охридско-Дебърското въстание.

9. Историческата комисия да постигне съгласие за „Доклада на Карнегиевата международната комисия за изследване на причините и воденето на Балканските войни“ от 1914 г.

10. Историческата комисия да постигне съгласие относно дейността на МПО (организация на емигранти от Македония в САЩ и Канада) чрез нейните документи, органа който издава (Maкедонска Трибуна), както и построените по нейна инициатива църкви на територията на САЩ и Канада

11. Историческата комисия да постигне съгласие по отношение на двустранните споразумления между България и Гърция ʺКалфов-Политисʺ от 19 септември 1924 г и ʺМоллов-Кафандарис” от 8 декември 1927 г.-одобрен от Съвета на Обществото на народите на 12 януари 1928 г.

12. Историческата комисия да постигне съгласие относно забраната за дейността на ВМРО в България на 14 юни 1934г

13. Историческата комисия да постигне съгласие по отношение на опитите на България да остане неутрална през първата фаза на Втората световна война. Да се опише ситуацията, в която България се присъединява към Тройния пакт и има ли това връзка с „македонския въпрос“. Да обясни дали България е участвала във войната срещу Югославия и какви са вариантите пред нея, когато Югославия капитулира пред Хитлер. Да направи сравнение на окупираните от Германия територии, в които е въведена българска администрация, с другите територии на окупирана Югославия. Да се анализира дейността на Акционните комитети и на лицата които членуват в тях. Да се изясни каква част от българската администрация е съставена от местни хора и каква е нейната политика. Да се изясни инвестиционната политика на Царство България в Македония. Да се изясни първоначалната позиция на македонските комунисти под ръководството на Методи Шатаров-Шарло. Да се изясни позицията на македонските комунисти под ръководството на Лазар Колишевски, както и тяхната дейност до края на Втората световна война. Да се анализират причините, които накараха България да предаде евреите на нацистите, които те са завладяли и са ги дали за администриране, но не предава тези, които били под български контрол преди пристигането на Вермахта на Балканите. Да се анализират опитите на членове на българската администрация при спасяването на отделни македонски евреи. Да се постигне съгласие за ролята на българската армия при изгонването на нацистите от Македония през октомври и ноември 1944 г.?

14. Историческата комисия да постигне съгласие за това как Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович , Димитър Миладинов, Партений Зографски, Натанаил Охридски и други определят говорите, въз основа на които на първото заседание на АСНОМ се приема „народниот македонски язик“ като официален. Въпрос за вътрешна дискусия в македонското общество е темата за това дали има политически натиск от КПЮ за да се стигне до второ и трето решение на езиковата комисия, последвано от масови арести на лидери на АСНОМ и дейци на ВМРО.

Историческата комисия да организира научни конференции по горепосочените точки и с присъствието и на международни експерти. В същото време да се отвори широка обществена дискусия в медиите, с цел детайлно запознаване на гражданите и на двете държави. Двете правителства да предприемат конкретни стъпки за осигуряване на достъп на националните телевизии и в двете държави. Това е изключително важно за да се маргинализира политизирането на историята, а на преден план да излезнат експертите и историческите факти.

Времева рамка на Пътната карта за работата на историческата комисия

1. От самото начало на своята работа историческата комисия трябва да постигне съгласие въз основата на обективни критерии за съвместно честване на исторически личности. Това трябва да бъдат лицата, родени и израснали на територията на географска Македония, които са служили на българската държава; лицата или организациите, които определят свойте говори като български; лицата и организациите, които са се борили за автономна или независима Македония, но са използвали българския език за своите документи, знамена и агитационни материали. Трябва да стане ясно, че тези лица и организации са еднакво културно и историческо наследство и на двете страни, и на двата народа.

2. Историческата комисия да постигне съгласие и да предложи на двете правителства в образователната система на двете страни да включат като задължителни материали за четене:

-Спомени, автобиографии, народни песни, стихове на възрожденци, родени на територията на географска Македония

-Спомени на дейците на ВМРО, както и свидетелства и автобиографии на техни съвременници, но също така и дела на чуждестранни автори, свързани с дейността на ВМРО

– и други, за които историческата комисия ще се съгласи

3. Организиране на дискусии между начални училища, средни училища и университети от двете държави по теми, свързани със задължителното четене, за неопределен период

4. Всички заключения на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по отношение на историческите събития и личности, основаващи се на автентични и основани на доказателства исторически извори, да бъдат въведени в образователната система на двете страни преди затварянето на глава 35 от предприсъединителния процес на РС Македония.

Целта на предложената Пътна карта е Република България и Република Северна Македония да се върнат към духа и буквата на ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО, ДОБРОСЪСЕДСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ.

В Договора е записано:

“ Имайки предвид общата им история, която свързва двете държави и народите им“

От този текст произлиза, че е враждебен акт всеки опит, който пряко или косвено оспорва:

1. Общата история на България и Македония

2. Съществуването на две държави и два народа, които са равностойни наследници на тази обща история.

Внушенията че:

– една от държавите или един от народите ʺкраде“ културното или историческото наследство на другата държава или на другия народ.

– една от държавите или един от народите се опитва да ʺпромениʺ историята на другата държава или на другия народ

Считаме ги за враждебен акт срещу двете страни.

По отношение на езика призоваваме българската страна да спре да налага каквито и да било условия, като например поставяне на „*“ или каквато и да е пречка за използването на македонски език като официален език във всички международни организации.

Всяка независима държава има право да определи своя официален език, който може да бъде международен език като английски, френски, испански, арабски и др., или да изгради и кодифицира свой собствен национален език и да го назове, както самата прецени.

В същото време призоваваме Република Северна Македония да влезе смело в процеса на обективизиране на своята история. Време е всички граждани да разберат сами за дейността на възрожденците и революционерите чрез техните дела, а не чрез посредници, които за политически цели ги заплашват, че някой се опитва да промени историята ни. Историята не може да се променя! Тя се е случила така, както се е случила, независимо от политическите манипулации.

Само истината ще ни направи свободни. Но истината може да бъде постигната само чрез свободна дискусия, без обиди и унижения, като същевременно се зачитат правата и достойнството на двете страни.

Самият факт, че част от Одринския регион е свободен като част от България, а на част от територията на географска Македония е създадена независима държава, претставява изпълнение на заветите на нашите предци. За първи път от повече от 100 години сме на път да бъдем в общо геостратегическо пространство чрез членството си в ЕС и НАТО. Днес приблизително равен брой потомци на основното население на географска Македония живеят в РС Македония и в България. Различното етнонационално самоопределение на мнозинството в тези две групи не трябва да бъде пречка за сътрудничеството между двете страни.

Напротив! Заветът на общите ни предци задължава двете държави и двата народа да се обединят и заедно да изграждат европейското бъдеще на целия регион.

Македонският народ няма причина да се срамува от историята на своите предци, такава каквато тя е била. Българският народ има много причини да смята консолидацията намакедонската държава и македонския език като триумф на вековните усилия на нивните предци – от двете страни на Осогово.

Да живее свободна и независима Македония!

Да живее разбирателството и сътрудничеството между Република Северна Македония и Република България.“

Източник: offnews.bg