Младият българин Максим Спасов работи и твори в Киев. Неотдавна той представи първата си авторска песен, посветена на войната в Украйна. С нея тридесетгодишният млад мъж отправи творчески апел, че животът продължава. Максим е роден в Одеса, в семейство с две култури – българска и украинска. Голяма роля във възпитанието му изиграва неговият баща Борис Спасов – българин от с. Задунаевка, Бесарабия, дългогодишен председател на Одеското българско дружество. Именно бащата възпитава в сина любовта към българщината.
Ето какво сподели Максим специално за рубриката БГ свят на БТА.
Максим, разкажи ни за твоя творчески път.
През цялото си детство, като всички певци, мечтаех за сцена и да радвам хората със своето творчество. Оказва се, че не всичко е така, както рисуваме в мечтите си. Но в едно съм сигурен – ако човек желае нещо много силно, то задължително ще се осъществи. Ако не сега, то после. Така стана и в моя живот. От ученическите ми години активно участвах в творческата дейност на училището – концерти, пиеси и т. н.
По настояване на родителите ми трябваше да последвам примера на по-големия си брат. Приеха ме в Одеския национален морски университет. Но с течение на времето осъзнах, че не съм избрал своя път и започнах дейност в Одеския академичен театър на музикалната комедия “Михаил Водяной“. Три години актьорско майсторство в театъра ми дадоха много опит, който и до днес ми помага.
Бил си няколко години и в Китай. Какво е да работиш в друг свят, в друга култура, цветове, дори миризми?
Да, предложиха ми договор в Китай и не можах да не се съглася да изпълня дългогодишната си мечта. Беше трудно и вълнуващо едновременно. Всеки месец нов град, нова сцена, нови хора. Там усетих повече внимание и как хората забелязват всяко твое движение. Участвах в много големи проекти, където милиони хора те гледат едновременно. За Китай това е нищо, но за мен беше нереално.
Аз съм човек, който може да се адаптира към всякакви условия. Но това, с което никога няма да свикна, е да живея без семейството, приятелите и страната, където съм роден.
„Украйна, живей“ – така се казва първата ти авторска песен. Как се роди тя?
На 24 февруари животът ни се промени. Бях в Киев от първия ден на войната. Дълго време никой от нас не можеше да разбере как да живее по-нататък. Но си дадох сметка, че трябва да продължим напред, въпреки реалността, в която се озовахме. Тогава си зададох въпроса с какво лично аз мога да помогна на хората. И реших, че трябва да напиша песен, която би могла да помага на всеки. Песен, която ще вдъхновява и може би ще помогне на някого да продължи напред.
Максим, роден си в българско семейство и имаш български корени. Какво значат те за теб?
Българските корени са наследство, което винаги е с мен. По примера на баща ми от малък прекарвах много време във Всеукраинския център на българската култура в Одеса. Там се почувствах като част от едно голямо българско семейство. Българската култура и музика оказаха голямо влияние върху мен. Досега пея песента „За теб България“. Вълнувам се и когато си спомня за участието ми и спечелването на конкурса „Мистър Българин – 2010“ в Одеса. Тогава бях едва на 18 години. Всичко това е неразделна част от мен.
Плановете ти за бъдещето?
Да продължа да пиша нови песни, да помагам на хората, да участвам във възстановяването на украинската държава. Трябва да оценяваме всяка минута от живота си. Да не се предаваме.
/Юлия Христова, Мартина Ганчева/
Източник: bta.bg
Издвој новости на српском
