Ех, Буцалѐво, бедно ми Буцалѐво! Пръкнато от незнайни хора в незнайно време, разстлало се по падини и чукари от Бежа̀ново бърдо , та чак горе, до Ра̀нчин прѐслап, откъдето кърши пенливата си снага Буцалѐвски поток и на седмия километър от Босилеград се влива като десен приток на Драговищица. Малко селце, разделено в три махали – Горна, Долна и Локва – навремето имало живот, измъчен, но достоен, с бедни и отрудени хора, но и с такива, които се помнят и до днес. Сега тук-таме щъка по някоя бабка и не след дълго ще каже: „Лека нощ, Буцалѐво!”
-Сине, преживяхме турско, живяхме в наше, българско, опитахме югославско, а сега, в сръбско май ще загасим и последната искра светлина… и ще кажем завинати „сбогом” – рече ми една беззъба баба и се прекръсти.
Едно от първите села в босилеградския край, което ще изчезне от географската карта на Босилеград, най-вероятно ще е Буцалѐво. А толкова видни и честолюбиви хора изнедри това малко планинско село през вековете. Земеделци, търговци, занаятчии, учени, офицери…
От първия народен лечител „доктор” Милош, чиято слава се разнесла далече от пределите на Краище, та стигнала до Врачанско, Софийско, Трънско, Брезнишко, Кюстендилско, та чак в сръбско – Вранско и Лесковашко… Човекът, роден в турско, лекувал от различни болести с билки и отвари, събрани по слоновете на Църноок на връх Еньовден, или както се тук казва – Йован Бильобер.
„Докторът” пишел и „рецепти” – бил грамотен! Което за неговото време било рядкост. Направлявал хората как стриктно да изпълняват „докторските” му указания. Илачите му – горчиви до повръщане, но за много хора се оказвали спасоносни. Правел и мехлеми за рани и обриви. Спасявал хора от ухапване на змия, бясно куче и ужилване от стършел. От „доктор” Милош, та до онези изстрадали хорица след Втората световна война, замесени в спора между Тито и Сталин и Резолюцията на Информбюро… Немалко са хората от Буцалѐво, попаднали в тази хватка на студената война и години от своите животи прекарали на заточение в Голи о̀ток /на Голия остров/.
А как се случваше това?…С една дума – лесно, с две думи – много лесно.
Някой от у̀дбаджиите /ченгета от тайните служби/ си хареса някоя невеста и поиска да е негова. Дебне сгоден случай на събор, сватба или подобно веселие. Заговаря я, увърта се около нея, а след това идват обещания за работа, пари и други изгоди – за хубав живот. Младата невеста се дърпа, за да няма резил и село да не се шегува с нея. Отказва. Тогава у̀дбаджията изпива още някоя чаша ракия и става нахален и брутален. Но и това не помага. Сетне привиква музикантите и нарежда: „Свирайте ми коло друга Тита!” /”Свирете ми хорото на другаря Тито!”/. И дърпа булката на хорото. Пак несъгласие от страна на жената, защото тоя е „завезал” и тя не иска да има работа с у̀дбаджии, а камо ли с пияни такива.
-Значи, одбияш да играш коло друга Тита?! Видечемо ми то! /Значи отказваш да играеш хорото на другаря Тито?! Ще видим тази работа!/
След някой ден жената получава призовка да се яви на „информационен разговор” в участъка на полицията. И сега започва да загрубява играта. Разпитването го води лице, които не е било свидетел на случилото се, но казва:
-Колегата ми разказа всичко и аз му вярвам.
Младата жена от страх и притеснение започва да плаче. „Добронамереният” удба̀ш я предупреждава, че те са „винаги прави” и преценяват кое е добро за Партията, Държавата и другаря Тито… Объркана и изтормозена, след час-два пускат я да си отива вкъщи с предупреждение никому да не разкава за разпита. Разказала или не, за удба̀шите няма значение – схемата е една и съща, планът е направен предварително и ще бъде изпълнен. След месец-два на мъжа й прилепват нещо от рода, че е чел български вестници, слушал радио „София”, макар и да няма радио вкъщи, или пък казал, че това не е социализъм, което се строи в Югославия, че хората в България по-хубаво живеят от тука и тем подобни… А за капак на всичко това намират някое пиянде, което за чаша ракия ще изплещи куп измислици и клевети. Тук капанът щраква и мъжът на невестата, която не искаше да играе „коло друга Тита” вече е в ареста с обвинение за пропаганда и подривна дейност срещу Партията и Държавата, и особено лошо мнение за политиката на другаря Тито и за правилния курс на Сталин и Съветския съюз.
Мъжът – в затвора, а жената се мъчи да изхрани невръстните си деца. Свекърът и свекървата, деверите и зълвите с други очи гледат на снаха си. Тя вече се чувства виновна, незащитена и безпомощна. Сега за спасител се явява у̀дбаджията и провежда „сериозен” разговор как да помогне на нея и децата й. В края на краищата „помощта” е приета и платена с честта и достойнството на жената. Когато верният човек на Партията и Държавата е взел своето, за да унижи докрай жената, обикновено казва: „Ако така беше постъпила в началото, сега мъжът ти щеше да си бъде тук и всичко да е наред. Но ти беше неразумна и твърдоглава. Да знаеш от мен – УДБА може всичко!” И наистина. Буцалѐво е едно от най-малките села с най-много голооточани на глава от населението.
Преди години, когато заговорих овчаря дядо Крумѐ на тази тема, той само едно обяснение даде:
-Дѐте, курварска държава!
Радко Стоянчов
Издвој новости на српском
