Портал „Гласпресс” и Българска телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. До този момент предствихме селата Бранковци, Белут, Извор, Бресница, Горна и Долна Лисина, Ресен, Голеш и Бистър. До 17 февруари ще продължи поредицата от репортажи и за селата: Караманица, Ярешник, Горно и Долно Тлъмино, Църнощица, Горна и Долна Любата, Дукат, Гложйе, Милевци, Груинци, Паралово, Рибарци, Радичевци и Райчиловци. Ще има репортаж и за самия Босилеград.
Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българскате общности на Министерството на външните работи на Р. България.
Поредния видео, текстуален и фото репортаж е за село Горно Тлъмино.
Горно Тлъмино е едно от най-големите села в община Босилеград, разположено в долината на Голема река и на склоновете на планина Бела вода, която е дом на някои от най-високите върхове в региона, като Чучулига, Еленишки рид и Тлъминска планина. Селото се намира на 30 км от Босилеград и се характеризира с разнообразен релеф, включващ високи планински склонове и долини. Местоположението на Горно Тлъмино варира от 906 м до 1718 м надморска височина. Селото е съставено от много махали, разположени както в долината, така и на околните планински склонове. Реона на селото има благоприятно географско положение, което е подходящо за земеделие и животновъдство. Южното му изложение и многобройните извори с питейна вода са допринесли за развитието на селското стопанство през вековете.
Горно Тлъмино има дълга история, която датира още от турския период. Селото се споменава за първи път в турските тефтери от 1570 г. като Горно Тмелино, а в регистъра на джелепите от 1576 г. се появява като Горно Тълмино. През 1864 г. селото е описано като господарско с 45 домакинства и 180 мъже, а в списъците за Кюстендилска каза от 1866 г. се отчита, че Горно Тлъмино има 62 домакинства и 479 жители. След освобождението на България, през 1878 г. селото става център на община и по-късно става част от община Бистър, а след Втората световна война влиза в състава на община Долно Тлъмино. В исторически план, Горно Тлъмино е било обитавано от българско християнско население, което е запазило традициите си, въпреки бурните исторически промени.Селото е бедно от към старини. На мястото „Св. Илия“, при сегашната черква построена през 1930 г. са намерени останки от кандила и малки кръстчета. Другата черква „Рождество на Св. Богородица“ се намира в махалата Река и бе посетена от нашия екип. Има и оброчище в местността „Кръсто“ в махала Баратарци.
В селото е съществувала добре развита образователна структура, като първото училище започва да работи в края на 19-ти век, първоначално в частна къща. През 1893 г. с княжески указ са отпуснати средства за построяване на нова училищна сграда. След време селяните изграждат училище и в махалата Баратарци. През 1998 г. започва строеж на ново училище. Последните години поради намаляването на броя на учениците, двете училища в Горно Тлъмино функционират само с по един ученик.
Демографския си разцвет селото има през 1953 г., когато е имало 160 домакинства и 892 жители. От тогава броят на населението започва да намалява драстично, като по последното преброяване през 2022 г. в Горно Тлъмино остават само 60 души. Тази значителна демографска промяна е свързана с напускането на млади хора, които се преселват в по-големите градове в търсене на работа и по-добри условия за живот.
Основният поминък на местното население е било земеделие и животновъдство, но с времето, с намаляването на населението, селото е започнало да губи икономическото си значение. Историята на Горно Тлъмино е свързана и с рударството, което е било основен поминък на местните хора до идването на турците, които принудили жителите да се разселят по околните баири. Съществуват легенди, които разказват за процъфтяването на рударството в селото преди турската власт. С идването на турците, селото преминава през различни етапи на развитие, но винаги остава важна част от историческата и културна тъкан на региона. През селото протича Голема река която има силен наклон – 140 метра. Това привлече частни иневститори, които с благосовията на общинското ръководство успяха да построят няколко мини ВЕЦ-а, които оставиха трайни екологични последствия по протежение на цялата река до нейното вливане в Драговищица при село Рибарци. Рудника в с. Караманица също влияе нвгативно на природата и околната среда.
Днес Горно Тлъмино е едно от селата, които страдат от значително намаляване на населението и липсата на ученици. Въпреки това, то продължава да носи своето културно и историческо наследство, като място с богата история и традиции.
Гласпресс