Портал „Гласпресс” и Българска телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села.
Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българскате общности на Министерството на външните работи на Р. България.
Поредният видео, текстуален и фото репортаж е за село Голеш.
Село Голеш, разположено на 48 километра южно от Босилеград, е едно от най-малките и най-отдалечени населени места в региона. Граничи със селата Жеравино на изток, Караманица на север и Р. Северна Македония на югозапад. Южно от махалата Село се простира обширното Голешко поле, а останалите махали включват Крагуйска, Пресека и Чалминска. Селото е разположено на надморска височина между 1154 и 1466 метра, под влиянието на планински климат с дълги и сурови зими.
Историята на Голеш е тясно свързана с политическите промени на Балканите. С установяването на българо-турската граница през 1878 г., махалата Голеш се отделя от село Голема Църцория в района на Крива Паланка и постепенно се превръща в самостоятелно село в рамките на Княжество България. Впоследствие, в резултат на промените в държавните граници, селото преминава под различни юрисдикции: след Първата световна война и Ньойския договор (1918 г.) става част от Кралството на Сърби, Хървати и Словенци. По време на втората световна война отново е част от Българската държава, но след приключването на войната преминава на Югославска територия.
Промените през 1991 г., свързани със сръбско-македонската граница, още повече изолират село Голеш, което води до драстично намаляване на населението. Жителите напускат селото в търсене на по-добри условия за живот, а откриването на ГКПП „Голема Църцория“ през 2011 г. не успява да обърне тенденцията.
Демографската ситуация в Голеш е тревожна. През 1880 г. селото има 20 домакинства и 130 жители, които през 1910 г. нарастват до 25 домакинства и 152 души. В средата на ХХ век броят на жителите започва да намалява, като през 1953 г. са регистрирани 26 домакинства и 135 души. Към 2022 г. в селото са останали едва 16 жители, което поставя Голеш пред риска от пълно обезлюдяване.
Първото училище в Голеш е открито през 1942 г. в частна къща, а осем души от селото са завършили висше образование като учители – принос, който подчертава ролята на образованието в развитието на региона. Черква в селото липсва, но параклисът е бил център на религиозния и социален живот, особено на празниците Гергьовден и Петровден. На 12 юли всяка година, по време на събора за Петровден, се събират преселници от България, Сърбия и Северна Македония, за да поддържат връзките помежду си и да съхранят културните си традиции.
Днес Голеш е изправено пред сериозни предизвикателства. Липсата на млади семейства, ограничената инфраструктура и трудните условия за живот създават несигурност за бъдещето на селото. Въпреки това, неговата богата история, стратегическо местоположение и културно наследство представляват потенциал, който може да бъде използван за съживяване на селото.
Гласпресс