Интервю на „Фокус“ с Даниела Михайлович, младата българска учителка от Босилеград, която бе арестувана по време на посещението на сръбския президент Александър Вучич в родния и край в Западните покрайнини.
Здравейте, Даниела! Какъв беше този арест, кой ви арестува и защо?
– И аз съм още под впечатленията от него, все още не знаем кой ни арестува, или под чие давление е било. Писах до всички институции, които имат отношение към това, с искане да се отзоват и да помогнат. Знаех, че няма да се намерят виновните, тези, които са наредили ареста, но все пак. Исках да знам. Но никой не ми отговори.
Колко време ви държаха в ареста и имахте ли право на адвокат?
– Мен и приятелката ми ни държаха около два часа, без никакъв адвокат. Но след като ни пуснаха разбрах, че и Димитър Димитров, българин на 77 години, е бил задържан. Той е прекарал 5 часа в ареста – възрастен човек, в лошо здраве. Сигурно и нас щяха да ни държат още, но ние оказвахме съпротива.
Този арест съвпадна с посещението на президента Вучич там. Какво искаха от вас, какво ви иззеха?
– Задържаха ни, за да не покажем транспаранта, че ние искаме по-хубаво бъдеще, искаме в Босилеград да има закони и всички виновни за състоянието на града да се намерят и да се обвинят. Зле е в града, много е зле. Ние нямаме право на здравеопазване и на работа, на нищо нямаме право.
Но защо? Защото сте българи ли?
– Не мога да кажа, че това е точно причината. И в другите градове в Сърбия не е добре, но тук е някакъв феодализъм. Властта е в ръцете на един човек, градоначалника, за всичко. На него му е позволено всичко – и криминално, и не криминално. Той разполага с живота и смъртта на гражданите на Босилеград, за да извърши мръсните работи, които са отредени за града. Мините тровят населението, природата, водите и всичко. И тези мини никой не ги проверява. Писах на инспекции и министерства, даже и на президента на Сърбия. Но никой не реагира. Получават имейлите и не отговарят.
Може ли да се каже, че това е геноцид над българското население? И колко са българите там?
– Искрено се страхувам, че тук никак не са чисти работите. Ние нямаме свободата да кажем какво се случва. Гражданите в Босилеград намаляват, никой не пита защо и как. Всички бягат, нямат работа, няма раждаемост. Когато се мине през града се вижда, че това е мъртъв град. Ужасно е! Прозорците са затъмнени, няма светлина, никой не живее там. Всички бягат, и млади и стари. Няма поминък. На някой не му харесва хората да се справят, да имат работа и достойнство. Имаше фабрики, сега няма нищо.
Цялото населените ли е българско там?
– 90% е българско населението. Полицаите са предимно със сръбско гражданство, предимно са сърби. Това ни дискриминира. Когато полицаят е от този край, отношението е друго.
Мъртъв град звучи страшно. Толкова ли е зле?
– В действителност е още по-страшно. Журналисти искаха да дойдат при нас. Казах им, че няма да могат да се върнат, че няма транспорт. Не ми повярваха. А после ме търсиха, бяха се уплашили, не знаят как да излязат от града.
Какво каза президентът Вучич като дойде там? Обеща ли нещо?
– Каза, че ще направи пътя към Доганско. Там с години е много зле. Има население, което е предимно старо. Няма пътища. Миналата година от горе се изсели фамилия с 5 малки деца, защото няма ток, няма храна. Политиката, която се води е такава, да не се помага на хората. Пускат се така – който издържи, издържи. Който не може, си отива. Преди една година ни посетиха от хуманитарна организация. Представителят на тази организация каза, че такова нещо като в Босилеград не е виждал. Толкова гладен и беден народ. Роби и слуги. Нямат право на мнение. Ще ви пратя снимки и ще видите. Времето в Босилеград е спряло, все едно са в капсула от преди 50 години.
Вие сте с новородено. Не ви ли е страх да подемате тази битка?
– Малко повече ме е страх, мога да призная. Аз и досега живях в страх, но… Нас ни тровят – и с въздуха, и с водата ни тровят. Ние просто ще станем екологически изгнаници. Нямаме здрава среда за живот.
Тогава защо точно вие? Заради бъдещето на детето ли?
– Да. Аз смятам, че моята малка Илияна заслужава по-добро бъдеще. Не трябва да преживява това, което ние живеем сега. Тя има право на по-хубав живот.
Какво може да се направи, Даниела?
– Искаме медиите да започнат да показват по-често какво е състоянието ни, как живеем. Не знам дали видяхте как преди година хвърляха камъни по журналисти от БНТ. Една година, а отговор и наказани за това все още няма. Защо? Обадихме се на всички медии. Никой не отговоря. Имат страх.
Някой помогна ли за освобождаването ви от ареста, от българска страна?
– Много приятно ме изненада консулът Димитър Цанев, че се обади и ми даде подкрепа по време на ареста. Аз му написах, че няма да се предам и че не се усещам сигурна, но може и да успея. Въпреки, че не виждам как. Ще ви изпратя снимки на населението, да видите колко е лошо. Загиват хора в днешно време от глад, нямат питейна вода в къщите, пият вода от извори. И до ден днешен нямат питейна вода, нямат ток. Не знаят какво е хубав живот. Купуват брашно и така карат зимата, няма пътища до тях, нямат лекарства. Аз и моето поколение нямахме възможност да се образоваме по български език, но въпреки това не се предаваме. Сега поне има избор. Който иска, може децата да му учат български език.
Вие също сте си тръгнала от Босилеград, разбирам ви добре. Но искате да се върнете, защото камъкът си тежи на мястото.
– Да, точно така. Аз съм учителка по математика и информатика в Сурдулица, но сега съм в отпуск, защото имам малко бебе. Не позволиха да работя по професията си в Босилеград. Около 3 години стоях без работа и тръгнах по света. И там имаше свободно място за математик, но аз не бях „подходяща“. Много хора искат да се завърнат там, но няма никакви условия. Нямат работа, нямат нищо. Докато е така, и тези, които са в Босилеград, ще тръгнат по света. Градът ще изчезне.
Източник: focus-news.net
Издвој новости на српском
