Убитите мечти

На празника на Босилеград Малка Богородица, който според календара на Сръбската православна църква се отбелязва на 21 септември, крайпътните скали по пътя за Босилеград откъм Сърбия осъмнаха с анонимни плакати с надписи на сръбски „БИА дори и мечтите убива“ и  „БИА убива Босилеград“.

За незапознатите, БИА е сръбската абревиатура на „Безбедносно информативна агенция“ тоест на „Информационната агенция за сигурност“ или еквивалент на някогашната Държавна сигурност, или още по-точно, на УДБА. 

Самите плакати са елементарни и в тях няма нищо от патоса на известните български организации които безкомпромисно атакуват сръбската държава за катастрофалното и безизходно положение на българското малцинство в Сърбия.

В почерка на тия анонимни плакати има нещо поетично и младежко. Осъзната горчива истина за престъпните групировки на сръбската служба за сигурност в чиято смъртна хватка Босилеград се задушава през последните 16 години. И е на път да издъхне след един век безмилостна борба за оцеляване във всичките седем досегашни югославски държави.

Едно протестно послание срещу затлачената демокрация която обслужва интересите на местната олигархия щедро финансирана и подкрепяна от Белград и мафиотизираните служби за сигурност. Под техното покровителство в Босилеград изборите за местна власт се провеждат по един престъпен начин. Така избраната престъпна власт управлява пак по престъпен начин. Не спазва Конституцията и законите на Сърбия. Прокуратурата, правосъдието и полицията на Сърбия не е в състояние или не иска да се справи с престъпниците които унищожават Босилеград. Сръбската държава е абдикирала в Босилеград. Тя вече не е в състояние да приложи собствените си закони и да озапти престъпниците които атакуват основите на сръбската държавност.

В Босилеград днес цари безвластие и беззаконие. Бизнеса не е сигурен. Журналистите не са сигурни. Обикновеният свободен гражданин не е сигурен.

Да, вярно е, БИА убива Босилеград. Убива и мечтите и желанието на младите да останат да живеят в родния си град.

Те са принудени да си потърсят по-добро и по-сигурно място за живот. Да оставят родните си домове създавани от поколения преди тях и да се скатават в гарсониери под наем в крайградските квартали на големите градове.

По същото време, на другия край на Западните покрайнини, в Цариброд, прекръстен на Димитровград по името на най-големият български национален предател и автор на македонизацията на Пиринския край, в рамките на само три дни се струпа държавното ръководство на Р България.

Вицепрезидентката г-жа Илиана Йотова откри паметник на Ботев пред едноименното училище в което няма нито една паралелка на български език. Общински ръководители, директори на училища и учители се надпреварваха в присътвието на г-жа Йотова да говорят на сръбски език! Защото, Боже мой, там беше и шефа на кабинета на президента Вучич, г-н Селакович и той можеше да си помисли нещо лошо. А ние, нали, живеем в тая държава, дето се вика, сръбски хляб ядем и какво… Ще вземат да ни уволнят и после какво ще правим!?

След три дни, пак по повод празника на града Малка Богородица в Цариброд дойде българският вицепремиер Валери Симеонов. В голямата зала на Спортния център той държи реч, опитва се да ни вдъхне смелост и кураж, да даде надежда, да предложи помощ. Очаква предложения. Очевидно си ги представя нещата по опростеният, стандартен начин – от обиколките и срещите с гражданите по българските села и градове.

Но тука присъстващите мълчат, гледат втренчено пред себе си, изказват се неподготвено, несвързано, говорят извън темата. В гласът им се чувства несигурност. В очите им проблясва ужас и страх от всяка една по-откровена мисъл и остра дума.

Страх на роби които треперят от жестокостта на господаря.

Роби, които по сред нощ, скрити в скалите край реката, лепят плакати за да изкрещят мъката и болката си от убийството на родният им Босилеград и убитите мечти да останат и да създадат семейство в него.

Всичко това се случва днес, на 50 километра от София, пред очите на българският вицепрезидент и вицепремиер, пред очите на сръбските министри които водят преговори за членството на Сърбия в ЕС и пред очите на съвременна Европа.

Наследница на онази Европа която в началото на миналия век ни откъсна от родината и ни набута в стените на югославската тъмница.

Иван Николов