Тé това сме ние!

Уф, остана още един балотаж в неделя и стига с изборите за тая година! На пролет, да сме живи и здрави, пак ще го мислим.

На последните избори кмета и неговата дружинка от общинската кръчма, нали всичко са оправили в Босилеград, се бяха засилили да спасяват брат Бойко на изборите в България.

Някъде след обед, след като в София разбраха, че каруцата отиде в реката, аверите от другата страна на границата спешно му изпроводиха малко „барут” и хабер, да прави каквото ще прави, ама да изкара де що има хора с българско гражданство и да натамани гласовете както трябва. То не беше много редно, щото можеха да ги заподозрат за намеса във вътрешните работи на друга държава и да направят международен скандал, ама щом може Карадай в Турция, що па да неможеме и ние?

На кмета веднага му светна, че ако се изберат неговите хора, той пак ще се завърне със синия рейс на паркинга пред „Света Неделя”, заедно с тепсиите със зелници и канчетата с квасено мляко. Както си спомняте, от там ги бяха изгонили още през 2018 година, когато сгазиха лука заедно с владиката Пахомия пред българските дипломати, за онова пусто Топлишко въстание, Сурдулишките мъченици, паметната плоча за золумите на Печанац, образованието на български, българските паметници, за „Калинел”, женските фамилни имена, простотиите пред паметника на Левски, пред вицепрезидента г-жа Илияна Йотова и купища други глупости.

Кмета беше сто на сто сигурен, че ако заедно с общинските чиновници, груинската и рикачевската рода и аверите от другата страна на границата, спечелят изборите в България, така както той си ги печели в Груинци и Милевци, работата е опечена. Още на другия ден щеше да заповяда на жената да омеси баница, да подкваси млекце и да наточи от малкото буренце едно шише от джанковата и той незабавно щеше да отиде в София да оправи сръбско-българските отношения. Щеше отново да поиска да подпише онова Бледското споразумение от 1947 година за създаването на Балканската федерация. Щеше да поиска и незабавно да се отвори границата напук на всички световни и европейски мерки за защита от Ковид-19, и най-важното, щеше да убеди брат Бойко да закрие КИЦ-а в Босилеград, да го не ядат повече тия прошляци там, че бил опропастил общината и я заринал с боклуци и отрови от канадската компания. Знае ги той тия работи как стават.

Нали знаете как на американския посланик подари един буркан спържа и плетени чорапи от Мутавджиинци, а на канадската посланичка подари скутача и един буркан айвар? Та после ония му се отблагодариха с един микробус и с канадската мина за олово и цинк в Караманица. Тé така се работи.

Този предизборен план неговите служителки вече го бяха обнародвали на неговата фейсбук страница и в деня на изборите се пристъпи към неговото изпълнение. Всички общински съветници и служители заедно с родата и сватовщината, щом се стъмни, спешно се наредиха под строй пред българската избирателна секция в Босилеград. То добре, че беше пандемията и тъмно, та си бяха вързали маските да се не види, че имат българско гражданство,  ама къде ще се скриеш.  Като разбраха, че там се редят всички пенсионирани полицаи и удбаджии, техните булки, балдъзи, шурнайки, лели, стрини и тъщи, малко им поолекна. Е, щом могат те, значи не е толкова страшно, както ги бяха уплашили едно време.

Страшното стана когато по късните новини съобщиха, че брат Бойко е загубил изборите.

Кмета с две ръце си разтърси прическата  „а ла глушина” и се затюхка:

• Тц, тц, тц, да земат да изпуснат изборите, бреей, за нищо не ги бива тия софиянци! А бе тия нищо не разбират от избори, да ме бяха викали аз да им покажа! Сега какво да правя, направо се изложих?
• Да знаехме, че така ще стане, да бехме гласували за другите! – въздъхна д-р прим. Джокс, съветник по международните въпроси.
• Къде ти, – удари се кмета по коляното – нали знаеш, че тия ме намразиха заради оная пуста паметна плоча дето Пахомията не даде на Треперците да я турат в Босилеград.
• А бе не е затова – дълбокоумно почна да го утешава д-р прим. Джокс – това е заради международната ситуация. Ти нали на времето се беше хванал с руските партии да ставаш депутат в сръбската Скупщина, па после за малко да те окошарат заради ония фалшиви подписки пред Първи общински съд в Белград. Ама и ти не биваше така да се държиш с Илияна Йотова, трябваше да срещнеш жената както си е редно. Същата грешка направи и наш Бойко, хем одвръте вентила на руския газопровод, хем решил да повози Херо Мустафа с джипката по трънаците, па я гушнал и я цунал, а оная му заврътела такъв шамар, та му се стъмнило. И сега си намерили едни други, учени и възпитани момчета от Харвард и са решили тях да ги турат на власт, а нашия да го изпратят в зайчарника в Банкя.
• Леле, леле, леле – започна да се тюхка кмета – значи, международното положение си е …бало майката – те сега, гледам, Джо Байдън изпратил хабер на наш Ацо и на Милорада от Баня Лука, да не бият жените у Белград и веднага да сцепат ония плакати на Ратко Младич, за Сребреница да не смеят да писнат, да не пипат Косово, Босна и Черна гора, оти и брат Ацо може да го изпратат при Тома Радикало у казанджилницата да вари комина, Милорад у Шевенинген, а ние с тебе къде ще се денем, не знам – въздъхна кмета.
• А, не бой се, – успокои го д-р прим. Джокс – Русия и Китай са тука, нема да смеят да ни пипнат от руските мигове, па има ракетни системи С-400, нали знаеш како пр…баме американската Ф16 -тица в бомбардировките.

Така след пет-шест ракии и две чинии кисело зеле, д-р. прим. Джокс временно поуспокои кмета, ама като се прибра в къщи и си легна, пак го щрекна мисълта: „леле, леле, а какво ще стане, ако един ден му се обадат тия новите от другата страна и му заповядат да строи всичките босиловци и да ги накара да гласуват за ония?! И ще гласуват, ако трябва и дупе ще им целуват, само читави да ги оставят, как иначе? Това е политика, така се работи – накъдето духне вятъра. До браздата сме сърби, зад браздата – българи. Тé това сме ние” – рече си кмета и се зави през главата.

Иван Николов