Празникът на св. Трифон се е утвърдил като патронен празник на българите в Унгария. Тук той е закрилник не само на лозарите, но и на градинарите. Тази стародавна традиция се свързва с гурбетчийския период, когато българските градинари пристигали рано на пролет на своите градини в Унгария и в късна есен отново се връщали по родните места. Напролет пристигането им често съвпадало с Трифоновден, а наесен заминаването ставало след отпразнуването на Димитровден.
Тази година отбелязването на Трифоновден бе особено тържествено. В Българския православен храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Будапеща се изпълни с хора, а в богослужението взеха участие епископ Антоний, митрополит на Централно- и Западноевропейската епархия на БПЦ, митрополит Серафим Неврокопски, член на Светия синод, епископ Лукиян от Сръбската православна църква в Унгария, архимандрит Атанасий Султанов, настоятел на Българската църковна община в Будапеща, много свещеници и дякони.
На празника бе ръкоположен за дякон настоятелят на българската църква в Хамбург под името дякон Яков.
Присъствието на митрополит Серафим не беше случайно. Той е приемник на митрополит Борис Неврокопски, основал Българската църковна община в Будапеща през далечната 1916 г. и изиграл огромна роля при основаването на българското училище две години по-късно. Митрополит Борис Неврокопски (1888 – 1948) е забележителна личност на Българската църква. Той получава високо духовно образование в Българската духовна семинария в Цариград, в Богословския факултет на Черновицкия университет, Австро-Унгария, учи философия във Виенския и в Будапещенския университет. На 25 ноември 1917 година йеродякон Борис приема йеромонашески сан от митрополит Максим Пловдивски и Синодът го изпраща в Унгария, където до 1922 година е предстоятел на българската църковна община. Митрополит Борис загива мъченически през 1948 г. Митрополит Серафим подари на българската общност в Унгария материалите от конференцията, посветена на митрополит Борис, на която са изнесени много факти и поуки от живота му, който е многостранно проучен. В момента тече процедурата за канонизирането му от Българската православна църква, което се очаква в най-скоро време. Едва ли има друга българска общност по света, чийто основател да е светец.
Целият празник бе много добре организиран от архимандрит Атанасий, който се бе погрижил за всичко: за подновяването и украсата на храма с нови богослужебни съсъди и утвар, за посрещането на многото гости, за песнопенията на формация „Боили“ от Пловдив, за всеки посетител на храма. Богослужението завърши с водосвет за благословия на всички присъстващи. След това, за да се спази старата традиция, се пристъпи към зарязването на лозата в църковния двор. Всички присъстващи бяха поканени на курбан в Българския културен дом.