Според Иван Николов, председател на КИЦ „Босилеград“, българската държава трябва да реагира на „опитите за изопачаване на историята от страна на сръбската държава“

Преди два дни Вранската епархия (Република Сърбия) публикува на страницата си в интернет програмата за почитането на „Светите Сурдулишки мъченици“ и отбелязването на 100-годишнината от създаването на мемориалната костница в Сурдулица. В програмата е отбелязано, че президентът на Република Сърбия Александър Вучич е приел да бъде патрон на отбелязването на годишнината в памет на „жертвите на българския окупатор по време на Първата световна война“. По този повод БТА разговаря с Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българското малцинство в Босилеград.

Наскоро Министерският съвет (МС) реши да предложи на президента на България да издаде указ за награждаване на председателя на Културно-информационен център (КИЦ) „Босилеград“ Иван Николов с орден „Стара планина“ без лента, първа степен, за изключително големи заслуги към България, свързани с последователното и непоколебимо отстояване на правата, националната идентичност и достойнството на българите в Сърбия, съобщиха от МС.

На въпрос на БТА по отношение на предстоящите събития в Сърбия, дали това е поредна провокация към българската държава и каква намеса очаква от българска страна, Иван Николов коментира, че това не се случва за първи път.

„Както можете да видите, тазгодишната програма за почитането на т.нар. „Свети Сурдулишки мъченици“ и отбелязването на 100-годишнината от създаването на мемориалната костница в Сурдулица продължава цели 6 дни и е изключително наситена – откриване на изложба, награждаване на учениците-победители в конкурса за есе и рисунка по темата за сурдулишките мъченици, прожекции на документални фирми за „Свети Сурдулишки мъченици“ за крал Петър Първи, представяне на монография „Стогодишнина на паметна костница Свети Сурдулишки мъченици“, прожекция на филм „Чуйте сърби“ от Арчибалд Райс, празнично бдение, тържествена академия, литургия, литийно шествие. Патрон на честването е президентът Вучич, което означава, че целият този антибългарски маскенбал с т. нар. „Сурдулишки мъченици“ не е приумица на някакви пишман историци и националистически запалянковци, а официално становище на сръбската държава. Така от една лъжа се създава мит, който постепенно се превръща в догма и прониква в съзнанието на хората като безспорна истина“, коментира Николов. Той допълни, че „България не реагира, историците не го оспорват, значи е вярно“.

„Това не е само провокация към българската историческа наука, към Българската православна църква (БПЦ), към медиите, но преди всичко към българската държава и тя трябва да реагира така, както реагира за кражбите и изопачаването на българската история в Република Северна Македония. България първоначално се отнасяше с презрение и насмешка към тия провокации. После имаше няколко вяли дипломатически реакции. Реагираха и българските историци по медиите. Очевидно това не е достатъчно, за да спре този говор на омразата срещу България и българите“, коментира Николов.

Той припомни, че „сръбските власти нямаха доблестта да разрешат отбелязването на паметта на българските жертви избити на 15-16 май 1917 година при нахлуването на сръбска разбойническа чета в Босилеград, който тогава е все още на територията на Царство България“.

Според Николов не е случайно и това, че отбелязването на годишнината започва на 24 май, за когато е предвидено и награждаване в литературен конкурс под мотото „Пазейки историята – съхраняваме бъдеще“.

„Това е провокация към празника на българската просвета и култура, независимо от това, че от миналата година Сърбия също празнува „Св. Чирило и Методийе“. Тя просто го изпълва с друго съдържание – кара български деца да пишат за „зверствата на българските окупатори“, без да могат да разберат за какво пишат. И това „историческо“ и „канонично“ съдържание няма нищо общо нито с историческата наука, нито с Източното православие, нито с високите морални норми на Христовото учение, нито с църковните канони, създавани през вековете“, каза Николов. Той допълни, че Сръбската православна църква е оръдие, с което се води психологическата част от войната за „Велика Сърбия“ или „Сръбски свят“.

„С мантрата за 30 000 „Сурдулишки мъченици“, избити от „българските окупатори“, се прикрива отговорността за 100 000 българи, които необяснимо изчезнаха в Сърбия от Ньойския договор до днес, но  и отговорността за Сребренишките мъченици, които в наше време бяха избити от самите тях“, каза Николов.

Освен скандалните провокации към България, антибългарската риторика непрекъснато се лее по сръбските медии, коментира още Николов. Той посочи, че става въпрос за изказвания на официални лица, учени, църковни служители, журналисти, хора на изкуството. „Езикът на омразата към българи, косовари, хървати, мюсюлмани, е част от ежедневието. В сръбското общество се възпитава убеждението, че сърбите винаги са били „жертви“, че са застрашени от съседите, от Европа, от САЩ и сред гражданите се нагнетява чувството на страх. Страхът е метод за манипулация, за утвърждаване на лична власт и ограничаване на правата и свободата на гражданите“, допълни Николов.

Според него всичките тези антибългарски прояви са фатални за българското малцинство. „Цялата тази натрупана антибългарска омраза няма как да не ни се отрази и то се вижда. За да оцелееш в такава среда или трябва да скриеш българската си национална принадлежност и да „виеш заедно с вълците“, или да си потърсиш друго, по-спокойно място за живот. Резултатите са налице. За един век, българите намаляха почти девет пъти“, каза още Иван Николов.

Източник:bta.bg