Слово по повод 145 години от гибелта на Левски

Ваше превъзходителство,

Уважаеми дами и господа скъпи гости, съграждани!

145 години духът на Левски вълнува съзнанието на българите. 13 години от откриването на неговия бюст-паметник в Босилеград, Левски смущава нечистата съвест на тираните по убеждение и на робите по душа.

Образът на Левски в Босилеград трябваше да послужи като опора и предупреждение за това кои сме, какви сме и накъде отиваме. Мисията на този паметник тук не е само да овековечи името и делото на Левски, а да бъде морален коректив с който да се съизмерваме, сравняваме и да се учим на свобода, демокрация, честност, патриотизъм и човеколюбие. Да се покланяш пред паметника му, да бъдеш почитател и последовател на Левски трябват не само мъжество и сила, но преди всичко чест, себеуважение и достойнство.  

Оказа се, че това е много по-трудно отколкото очаквахме.

Смъртта на Левски възкреси България от петвековното робство.

Неговият паметник в Босилеград 13 години се мъчи да възкреси съвестта на блудните синове на майка България.  

Да почиташ Левски не значи един път в годината да се поклониш пред неговия паметник, а да осъзнаеш величието му и да се водиш от него. Не можеш да почиташ Левски, а да отричаш целите и идеалите за които той даде живота си за да я има България днес.

Не можеш да стоиш пред Левски, а децата да не знаят кой е той. Още повече, да не знаят майчиният си език и историята. Не можеш да стоиш пред Левски, а да не уважаваш националните и демократични ценности, да не зачиташ свободата на словото и правата на човека.

В крайна сметка Левски винаги побеждава във времето.

Ако искаме да сме честни към него и към себе си, трябва непрекъснато да си задаваме въпроса какво би ни казал и в какво би ни упрекнал той днес, когато децата на Босилеград масово го напускат търсейки по-добри места за живот. Със сигурност би ни упрекнал за разделението, омразата и злобата която отрови взаимоотношенията ни и ни изправи едни срещу други. Със сигурност би ни посъветвал да си кажем кривиците, да се поправим и да вървим напред.

Именно в името на Левски ние и сега заявяваме, че се разграничаваме и няма да се примирим с всичко онова за което Левски съзнателно е жертвал живота си.

Няма да се примирим до паметника на Левски да се чества „Ден на освобождението на Босилеград от българска фашистка окупация“. Това не само противоречи на историческите факти, не само е обидно за здравият разум, това ни разделя в името на имперският принцип „скарай и владей“.  

Няма да се примирим  в центъра на Босилеград да се кръстосват улици с имената на Георги Димитров и Маршал Тито. Единият, Генерален секретар на Коминтерна и поддръжник на Македонизма в Пиринския край, а другият, автор на „Кървавия Божич” отговорен за смъртта на 23 000 българи в Охрид и Преспа през 1945 година и за страданията на други 130 000 българи от Македония и Западните покрайнини които са изселени, изгонени, преследвани и изпращани в концлагерите на Титова Югославия.

Няма да се примирим паметникът на Левски да стои на улица Георги Димитров.  Това са диаметрално противоположни величини които взаимно се оспорват и отричат. Ние не можем да учим децата едновременно да служат на Бога и на мамона.

Няма да се примирим с арестуването на паметната плоча и гаврата с паметта  на невинните жертви от Босилеградският погром на 15-16 май 1917 година.

Няма да се примирим с насилието на управляващите срещу бизнеса, срещу свободата на словото, срещу правата на човека и особено срещу правата на малцинствата.

Няма да се примирим срещу проявите на насилие каквото беше задържането на тримата български лекари миналата есен.

Левски трябва да бъде програма за нашето обединение.  Само като почитатели и последователи на Левски ние ще бъдем уважавани в София, Белград и Брюксел. Само тогава ще спечелим моралното право да искаме помощ и подкрепа за спасяването на този град.  Само от нас зависи дали ще можем да се издигнем на нужната висота и дали българо-сръбските отношения ще станат наистина искрени, добросъседски и приятелски.

Затова е нужно изхождайки от делото на Левски ние самите да се помирим, за да можем да дадем принос за помирението между българи и сърби. Така, както Левски е дал своя принос за освобождението на българи и сърби от Турско робство.

Съжалявам, че и днес няма да сме единствени в поклонението пред Левски.

Но именно от уважението към Левски ние решихме да скъсаме с лицемерието на ония които един път в годината се поклонят пред неговия паметник и години наред правят точно обратното на това което Левски е правил и говорил.   

Следващата, 2019 година ще станат 100 години от подписването на Ньойският договор.

Трябва да сме готови отново да прочетем и преосмислим историята си, да почетем и да отбележим паметта на жертвите, да осъзнаем грешките, да си подадем ръка за помирение и да си простим в името на мира, сигурността и бъдещето. Това е тежък и труден път, но няма друг. Европейските народи вече са го извървели, трябва да го извървим и ние.

Ако Хелмут Кол и Франсоа Митеран са смогнали сили да си подадат ръка  над 250 000  немски и френски войници в името на помирението между двата народа, и в  името на обединена Европа, то тогава и ние трябва да извървим този мъчителен път в името на трайното омиротворяване на Балканите.

Само тогава ще имаме моралното право да стоим пред  паметника на Левски и да се гордеем с него.

Иван Николов