Силата на аргументите вместо аргументите на силата

„От всекиго комуто много е дадено, много и ще се изисква“. (Лука 12:48)

В свят, в който децата вече могат да се справят значително по-добре с  технологиите (значи – и с информацията) отколкото техните родители и учители, е много трудно да бъде удържана силата на авторитета. Тя не може да се предава някак „автоматично“, както е било много векове досега – по силата на това, че по правило по-възрастните са по-подготвени, по-информирани и по-умни от младите. За този авторитет вече трябва да се воюва. Което не е толкова лошо, защото авторитет, който се основава на уважение и морал е много по-значим от такъв на простото количествено надмощие, макар и да става въпрос за знания.

В църквите не се търси просто „предаване“ на вярата и религиозното поведение от по-старите на по-новите вярващи на принципа „копи-пейст“. Вече всеки иска да открие своите причини и своята лична връзка с Бога и това също е добре, защото колкото по-малко „посредници“ има в този процес, толкова е по-вероятно той да продължи завинаги.

В политиката етикетите „ляво“ и „дясно“ все повече се изпразват от съдържание, защото тези, които си служат с тях единствено като средство да получат на избори гласовете на иначе почтени граждани, все повече губят влияние. Идеята, че хората гласуват за някой само защото е „от нашите“, па макар и да е малоумен и безчестен, вече привлича все по-малко хора. Което също е добре, защото когато се навлезе в криза на представителността, тези, които се стремят към получаване на доверие трябва да си размърдат мозъците малко повече, за да получат доверие. Лошото е, че вече без много пари и послушно поведение, което е задължително условие да те пуснат в големите национални медии, е почти невъзможно да участваш в политическите промени. Приказката за добрите и дошли от нищото бивши банкери, които изведнъж решават водени от филантропски угризения да работят за благото на народа си, не са нищо повече освен нахъсващи приказки за втори тур във Франция срещу ужасяващата Льо Пен, която вече мрази сигурно и себе си.

В живота вече нищо не е каквото беше. Изправени сме пред фундаменталния избор – дали да бъдем умни или богати, дали да бъдем почтени или успешни, дали да съхраним себе си или банковите си сметки, дали да сме хора или един от многото крачещи чукове от оня знаменит клип на Pink Floyd за стената. Което също е добре понеже най-накрая трябва да се разбере, че човекът се различава от животните основно по това, че може да прави осъзнат разумен избор.  Когато пожелае.

Стефан Иванов