„Тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!” (Матей 13: 43)
Живеем в трудни времена. Престъпността става все по-сериозна, а престъпниците вече не се притесняват да крадат и нападат посред бял ден. Какво остава на обикновения човек? Да се оплаче на полицията и да очаква престъпникът да бъде разкрит и наказан за това, което е направил. Така ли е обаче в действителност? Според мен не. Престъпникът почти винаги намира начин да се измъкне, а почтените хора все повече губят вяра в силата на законите и на справедливостта. Вече се чуват и мнения, че няма смисъл изобщо да се оплакваш на полицията ако те ограбят или пребият, защото така или иначе тя нищо няма да направи. Защо се стигна дотук? Къде сгрешихме като общества?
Според мен има две основни причини. Първата е в самите нас, в нашето мислене и в нашето поведение. Днес са много малко хората, които биха постъпили нормално ако станат свидетели на престъпление. Колко хора биха се намесили, за да защитят човек от побой? Втората причина обаче е в самите обществени механизми. Колко пъти полицията и съдебната система оставят чувство на удовлетворение сред почтените хора, а не сред престъпниците? Колко пъти разглеждаме борбата срещу престъпността сериозно, а не просто като статистика?
Лично аз винаги съм изповядвал един прост принцип – държавата трябва да позволи на почтените хора да се въоръжават и да се пазят сами от престъпниците, щом самата държава не може да ги пази. Трябва да има свободен достъп до оръжие на всички хора, които са психически стабилни, не са осъждани, имат завършено поне средно образование и не са регистрирани за прояви на случаи на агресия спрямо други лица. Много хора се обявяват против това, но аз твърдо го предлагам, защото кой сега има оръжия? Хората от полицията и армията, бизнесмени, ловци и много нелегални оръжия в престъпния контингент. Практически логиката е обърната – престъпниците имат неограничен достъп до оръжия, а почтените хора – не. И нещо повече – трябва да се разшири обхватът на понятието „самоотбрана” – всеки, който ти влезе в двора или в къщата, или в колата, за да те краде или убива – сам си е избрал твоята реакция. Докато не отговорим твърдо срещу престъпниците, те ще ни се смеят, а ние ще изглеждаме глупаци.
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
