Село Божица се намира във високопланински район в северозападния дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. В землището на селото са намерени много останки от Средновековието.
За основаването на селото Йордан Захариев пише: Старите приказват следното невероятно предание: един богат човек от село Копиловци (Кюстендилско) имал 70 кобили. През една зима всичките му кобили избягали от Копиловци и се спрели във божичко землище, дето ги намерил стопанинът им. Това било около Коледа (Божич). Този човек още същата година се заселил тук и дал име на заселището Божич, а после станало Божица.
От 1878 до 1920 година селото е в границите на България. То е център на община, която е част последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия.Площта на землището на Божица, която обхваща 71,6 кв. км, е най-голяма сред селата в Краището. В 1883 година Константин Иречек описва първите си впечатления от Божица по следния начин:„…пристигнахме между ниви още зелен овес в центъра на село Божица (около 1240 м). На издатъка между стичането на два потока се издигат стара църква, ново училище и ред къщи, построени край пътя към склона, между тях и един хан. Къщите са покрити или с апсидни плочи, или със слама.
В голямото божичко пространство са пръснати единадесет божички махали – Село̀, Ко̀дина махала, Велкичѐва махала, Дѐдичина махала, Да̀рковска махала, Злата̀нова махала, Дея̀нова махала, Джѝвина махала, Ма̀ричева махала, Дра̀чина махала и Букова глава махала, разделени от своя страна на по-малки махалици.
На територията на село Божицасъществуват множество православни храмове като част от културно-историческото наследство на този край. Особено внимание заслужава Храм „Свети Никола“ IX-XIV век с запазени стенописи от 1608 г. и църквата „Св. апостоли Петър и Павел“ в чийто двор се намира паметника на поручик Г. Неделков, убит по време на Балканските войни 1913-та година.
По силата на Ньойския договор от 1919 година, на 6 ноември 1920 г. селото е включено в пределите на Кралство на сърби, хървати и словенци. През 1941 – 1944 година Божица, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.
Населението на селото след Втората световна война наброява 2487 жители, а от тогава насетне е в постоянен спад. До 1965 година Божица е в Босилеградска община, след това е присъединена към община Власина Округлица, а от 1975 г. – към Сурдулишка община.
Село Божица според преброяването от 2002 г. има 337 жители . В селото живеят 276 възрастни, а средната възраст на населението е 47,3години (46,4 за мъжете и 48,1 за жените). В населеното място има 135 домакинства, а средният брой членове на домакинство е 2.47. При следващото преброяване, което трябваше да бъде тази година тези бройки със сигурност ще бъдат драстично променени. При преброяването от 2002 година 64,86% от жителите на Божица са записани като българи, 27,92% като сърби, 1,50% като югославяни. Тази тенденция на обезлюдяване е налице във всички села на общината. Причините за намаляването на населението трябва да се търсят в безработицата, която довежда до голяма миграция на по-младите жители и предимно на стари домакинства, където поколения, родени след Втората световна война, се преселват в по-големи градове, а възрастните хора, решили да не напускат своята родна стряха, остават сами.
Образование
През 1860 година е започва работа първото училище в с. Божица, чийто учител е Найден Стоянов от село Райчиловци, Босилеградско. По това време училището е едно от най-старите в този част на Краището. Факта, че съществува над 161 година образователна дейност в Божица е от изключително значение за местното население. В разцвета си село Божица е имало и до 500 ученика. За съжаление големите преселнически вълни веднага след Ньойския договор, както и през последните години поради миграция на населението към по-големи центрове, броя на жителите постоянно намалява, а това неминуемо се отразява и на броя на учениците. В близко бъдеще образованието в Божица ще бъде изправно пред сериозни изпитания.
„От тази малка бедна среда излязоха много учени хорa като лекари, доктори на науките, съдии, професори, инженери, които придобиха първите си знания именно в това училище. И днес, когато това училище има само осем ученици, можем да се похвалим, че това са деца, които продължават да изучават майчин български език. Те са изключително интелигентни, талантливи, трудолюбиви, добри ученици, добри хора, което се вижда по резултатите, които постигат в състезания и други извънкласни дейности“, споделя директорката на училището Гордана Йорданова.
Селото има чисто планински климат: късо хладно лято и дълга студена зима. Поради голямата надморска височина на мястото, поминъкът свързан само със земеделието и скотовъдството е тежък и дори невъзможен. Ето защо божичани са били принудени да търсят прехраната си и вън от селото, като отивали по работа на всякъде. С времето се прочули като добри дюглери. Зимата всички се прибирали в село и донасяли добрата печалба. И тогава ставали сватби и веселия.
Със своите обширни полянки, покрити с буйна трева, със своите бистри рекички, пълни със пъстърва, със своя разнообразен изглед, Божица представя красив планински пейзаж. Тук има и високи върхове, от които се откриват широки хоризонти, и слънчести букови гори, и буйни планински потоци, бистри като сълза. Селото има условия за отглеждане на добитък, днес се отглеждат най-много крави и коне. Във Божица всичко благоприятства за развитие на скотовъдство. Тук има пространни тучни пасбища, част от които, ако се засадят с по-добра трева, ще дадат двоен и троен приход. Почти всяка долинка има бистър поток, от който пие добитъкът – ето и втората добра страна за скотовъдство. Нивите и ливадите са близо до къщите. Заради тях е станало и разселването на селото по махали. Пасищата и ливадите в напълно запазена екологична среда са естествен източник на храна за местните стада. Благодарение на качественото мляко, от което се добива сиренето и сметаната от района на Божица са изключително хранителни продукти.
Всичко това написано, както и много други неща, които не се вписват в тази история, доказва, че този регион има огромен туристически потенциал. Като се има предвид, че с. Божица има богато културно-историческо наследство и е близко до планина Власина и Власинското езеро, които са истински рай за любителите на природата, може да се каже, че въпреки големия туристически потенциал в село Божица той не се използва достатъчно.
ТОЗИ РЕПОРТАЖ Е ЧАСТ ОТ ПРОЕКТА „ТРАДИЦИИТЕ И ОБИЧАИТЕ НА МОЯ РОДЕН КРАЙ“, ПОДКРЕПЕН ОТ ОБЩИНА СУРДУЛИЦА. СТАНОВИЩАТА, ПРЕДСТАВЕНИ ВЪВ ВИДЕО И ТЕКСТОВИТЕ МАТЕРИАЛИ, СА НЕЗАВИСИМИ И НЕ ОТРАЗЯВАТ ПОЗИЦИИТЕ НА ОРГАНИТЕ, КОИТО ФИНАНСИРАТ ПРОЕКТА.
ГЛАСПРЕСС
Издвој новости на српском
