Световната банка увеличи прогнозите за ръста на икономиката на Северна Македония през 2021 год.

Световната банка публикува новият редовен полугодишен доклад за икономиките на страните от Западните Балкани. Според Банката, растежът на икономиките на шестте държави от Западните Балкани през 2021 г. се очаква да бъде 5,9% от БВП, след големия икономически спад в региона през 2020 г. заради пандемията от коронавируса. След това се очаква да се възобнови стабилният ръст на икономиките отпреди кризата, като растежът в региона се прогнозира на 4,1% през 2022 г. и 3,8% през 2023 г.

В доклада за Северна Македония пише, че икономиката стабилно се възстановява от най-дълбоката рецесия след независимостта, която засегна почти всички сектори. Продължаващите мерки на държавна подкрепа са помогнали за смекчаване на въздействието на кризата върху домакинствата и фирмите, но допълнително са увеличили публичния дълг. Доклада посочва, че спадът на македонската икономика през 2020 год. бил 4,5%, а фискалните възможности бързо са се стеснили, тъй като публичният дълг е достигнал до 64,4% от БВП.

Световната банка в най-новият доклад повиши очвакванията за икономическия ръст на Северна Македония за 2021 год., от предишните 3,6% на 4,6% от брутния вътрешен продукт, което означава връщане на растежа на нивото от преди пандемията. През следващата 2022 г. растежа в страната трябва да бъде 3,5%, а за 2023 г. Банката предвижда, че македонската икономика ще нарасне със 3,4%.

Очаква се фискалният дефицит да намалее, но само постепенно, след последните планове на правителството за увеличаване на капиталовите разходи. В средносрочен план публичният и публично гарантирания дълг ще продължи да нараства, достигайки 65,5% от БВП до 2023 г.

Прогнозите за нивото на безработица са, че тя ще бъде намалена от 16,5%, колкото беше през 2020 г. до 13,5% през 2023год. Световната банка очаква ценовата инфлация в Северна Македония за тази година да бъде 2,4%, която да намалее до 2% през 2022 г. и 1,8% в 2023 год.

Според Световната банка обаче, подобрената перспектива на македонската икономика е била подложена на отрицателни рискове: колебание за ваксиниране и темпото на имунизация, появата и интензивността на нови варианти на коронавируса, нарушени вериги за доставки, повишен инфлационен натиск и затягане на финансовите условия.

От Банката посочват, че вниманието на правителството трябва постепенно да се насочи към политики за устойчиво, приобщаващо и екологично възстановяване, като това също ще помогне и на амбициите за присъединяване към ЕС.