Свети Врач е народен и църковен празник, който се чества на 1 юли. Посветен на двамата братя – лечители Кузма и Дамян, почитат го всички билкари, врачки, баячки и народни лечители.
Още в древността професията на лечителите е била изключително митологизирана, приписвали са й характеристиките на магьосничеството и вълшебството. Врачовете са били почитани като „медиатори“, относно хора, които имат умения да преодоляват границата между нашия свят и отвъдното. Съществува поверие, че на празника Свети Врач лечителите извършват ритуално разпределяне на билките, събрани на Еньовден (Иван Бильобер, 24 юни). Според една древна легенда Бог създал човека от кал, а дяволът го надупчил с шило – така възникнали болестите. Бог запушил дупките с различни треви и така за всяка болка има лековита билка.
Ритуали и забрани относно празника
Вечерта срещу празника болни, недъгави и слепи отиват и преспиват в църква или параклис на светците. Сутринта се мият с лековита вода от аязмата. Обрича се и курбан на лечителите.
Меси се хляб и раздава се за здраве.
Жените не работят нищо, за да не се разболеят семействата им и домашните животни.
Народните лечители също така не работят на този ден, защото „няма да им се хване лекът“.
Широко разпространено е и ходенето на гости в дома на местните лечители. За спечелване на тяхното благоразположение се извършва ритуално даряване – с баница, питка, вино, кокошка и зелена паница. Изборът на зеления цвят на паницата е задължителен – той символизира обновлението в природата, победата на живота над смъртта и възтържествуването на доброто над силите на мрака и злото.
Превзето от сайта http://nikitova-art.com
Издвој новости на српском
