На четвъртия ден, пожарът над Босилеград почна да стихва. Е, тлее още тук-таме… От време на време избухва нов пожар по селата. Щом забележат дим, оределите селяни в Гложйе, Ресен, Горно Тлъмино, Горна Любата и къде ли не още, се събират, взимат кой каквото му попадне под ръка и се втурват да гасят огъня. Понякога с голи ръце, с клони, с лопати, без маски, димът ги задушава, температурата е непоносима. Но те нямат път назад. Спасяват къщите си, добитъка, семействата, близките. Никой от тях не иска показност, камери, клипове по ютюб и фейсбук.
От тях имат нужда само управляващите. За да се операт пред обществеността, да свалят отговорността от себе си, за да се оправдаят за бездействието си, за престъпното нехайство, за да хвърлят вината на други, най-често на ония които имат кураж и гражданска смелост да ги разобличат и да им поискат сметка за катастрофата в която ни доведоха. За пропуснатите години, за пропилените пари за по-добра организация на противопожарната служба, за противопожарните облекла и машини, за противопожарните мерки, за обучение и оборудване на огнеборците които професионално да се борят с огъня а не да изкарваш босоноги жени срещу огнената стихия.
Да, вярно е, през тия горещи летни дни пожарите са навсякъде. От човешки грешки, от умишлени престъпления, от природни сили, от каквото и да е, те винаги оставят опустошителни последствия след себе си.
Но за виновниците, за последствията и щетите, никой не смее дума да обели. Или не дай си Боже, да уличи управляващите в безстопанственост, да ги критикува, да ги обвини. Как може? Ма те нали са безгрешни, ден и нощ се късат от работа, на, вижте ги, взели са лопатите в ръце, изкарали са техника, туби и помпи, правят горски пътища пред пламъците, изпотили са се, по мокри тениски, по къси панталони и джапанки, вдигнали поглед към небето, кръстят се и молят пред камерите да падне дъжд. Е, какво още да направят!? И като погледнат във фейсбук, о, ужас, пак ония чуждестранни агенти и предатели дето плюскат пари на Софийския казан, седнали в канцелариите „ядат го..а, ебати, а све е под контрол“!
Да, ама пожарът не е под контрол. Дойде под прозорците на хората и беше въпрос на минути да пламнат къщите, семействата, имуществото им. Не се чу сирена за обща опасност, може би защото щеше да стане ясно кой я е предизвикал. Щяха да блеснат лекомислените хора и ръченици заради които беше загубено ценно време, когато пожарът все още можеше да се овладее и локализира далече от Босилеград.
Да си спестим ония зловещи сцени когато на фона на обграденият от всякъде с пламъци Босилеград се играят последните хора от „Краище пее и танцува” и после започва поредния запой в училищния стол с отрупани маси със „Зайечарско пиво” и мезе с едро скълцано зеле, евтин салам и по някое студено кебапче, докато навън бушува огнената стихия.
И да не бяха ония дето „ядат го..а, ебати, а све е под контрол“ всичко щеше да си мине както си е редно, все едно нищо не е било.
Има неща които никой не е можал да ги сложи под контрол. Нито Хитлер, нито Сталин, нито Тито, нито Чаушеску, никой не е можал да сложи под контрол вечния човешки стремеж към свободата и справедливостта. Все някой ще се намери да говори, да пише, да пее, да рисува, докато идеите за доброто и красивото един не се материализират в сила която помита всичко пред себе си.
Възмездието закъснява, но винаги идва по своето. Идва денят. Спомняте ли си сцената когато двама полицаи водят Милошевич към самолета минути преди да излети към Шевенинген?
Иван Николов
Издвој новости на српском
