Разговор с посланик Петко Дойков за българо-сръбските отношения, за войната в Украйна и за българското малцинство в Сърбия

Срещаме се с посланик Петко Дойков в българското посолство в Белград, един оазис на
българския дух в сърцето на Белград. Сградата е построена през 30-те години на миналия век,
като голяма част от уникалния интериор е запазена, а през годините е събрана ценна колекция
от картини, сред които има платна на Дечко Узунов, Константин Щъркелов, Димитър Казаков и
други.

В тази уникална атмосфера разговаряме за българо-сръбските отношения, за отражението на
войната в Украйна, за българското малцинство в Сърбия и неговите проблеми.
Посланик Дойков определя политическия диалог между България и Сърбия като изключително
активен, което е подкрепено от многобройните посещения на български делегации в Сърбия,
включително на българския президент Румен Радев през май миналата година и на премиера
Кирил Петков през февруари тази година.

Тази активност намира изражение в сътрудничеството в различни области като например
туризма, транспорта и енергетиката, а двустранният стокообмен надхвърля един милиард евро
за година.

Туристическият ни обмен също е много голям. Сърбите се интересуват от нашите зимни
курорти (…) работи се за това да бъдат по-добре представени курортите по нашето
черноморско крайбрежие, каза посланик Дойков, допълвайки, че все повече българи също
посещават Сърбия.

Той открои два изключително важни инфраструктурни проекта, по които работят България и
Сърбия. Единият е завършването на участък с дължина 14,5 км от коридор №10,
автомагистрала Европа, на наша територия, като се очаква това да се случи най-късно до края
на годината.

Другият проект е интерконекторът Ниш-София. В контекста на това, което се случва в Украйна и
поведението на Русия по отношение на газовите доставки, излишно е да го казвам, че този
интерконектор ще свърши безспорна работа. Това е начинът, по който ние ще можем да
осигурим възможността за алтернативни доставки и това е всъщност стремежът не само на
българското правителство, но също така и на сръбското, коментира посланик Дойков, като
допълни, че възможността за диверсификация, осигурена чрез този интерконектор, за
сръбското правителство означава много.

По повод войната в Украйна и позицията на Сърбия посланик Дойков отбелязва, че
европейските дипломатически мисии в Белград дават положителна оценка за начина, по който
Сърбия гласува в Общото събрание на ООН.

Макар Сърбия да подкрепи резолюциите на ООН, осъждащи руската инвазия в Украйна,
Белград не налага санкции срещу Москва.

В този контекст посланик Дойков отбелязва обаче, че има очаквания що се отнася до
отношението на Сърбия към санкциите срещу Русия, както и към декларациите на ЕС.
Дотолкова, доколкото Сърбия е страна, която води преговори за членство в ЕС, очакванията,
които изразяват европейските посланици, както и европейската служба за външна дейност в
лицето на нейната делегация, делегацията на ЕС в Белград, е Сърбия да се присъединява по-
категорично към подобни декларации и изявления на ЕС, така, както го правят някои други
страни, кандидатстващи за членство в ЕС, каза посланик Дойков.

Той подчерта, че София изцяло подкрепя стремежите на Белград за евроинтеграция, както и на
целия регион на Западни Балкани, тъй като те са част от Европа, а също така еврочленството им
означава по-голяма сигурност и по-големи икономически възможности. По думите му обаче
пътят към ЕС трябва да бъде извървян и „придвижването напред трябва да бъде само и
единствено на основа на постигнатото.“

Тоест реформите, които се провеждат, трябва да бъдат качествени, трябва да бъдат завършени
и всяка следваща стъпка трябва да бъде направена тогава и само тогава, когато има напредък в
сферата на тези извършвани реформи, каза посланик Дойков.

Той обясни, че тъй като България вече е извървяла пътя към членството в ЕС, в процес на
подготовка е проект, предвиждащ евентуално посещение на сръбски експерти в български
институции в София за споделяне на опит.

На мнение съм, че хората, които работят на ключови позиции в администрацията на Сърбия и
които са ангажирани с преговорите за членство в ЕС, безусловно могат да почерпят богат опит
от нас в България, каза Дойков.

На въпрос за ситуацията и положението на българското малцинство в Сърбия посланик Дойков
обърна внимание на факта, че от 1991 година до 2011 година, когато е било последното
преброяване, броят на живеещите в Сърбия, които се определят като българи, е намалял от 26
000 на 18 000.

В края на тази година предстои ново преброяване и ние със сигурност очакваме това
преброяване да протече по начин, който ще даде възможност на всички, които имат
разбирането и знанието, че са български граждани, да се определят като такива, без да има
каквито и да било пречки в този смисъл, подчерта посланик Дойков.

Той отбеляза, че Сърбия е постигнала много от гледна точна на законовата уредба за
малцинствата, но по прилагането й има какво да се желае, например във връзка с обучението
на български език. По този въпрос идеята е да се даде възможност за превод на учебници на
български език, за да може децата на българите в Западните покрайнини да се обучават на
български език.

Има необходимост от ускоряване на процеса, затова се включи и българската държава с
осигуряването на преводачи. Преводите са извършени, на дневен ред е отпечатването на
учебниците. Нашите очаквания и надежди са, че процесът ще завърши успешно и за учебната
2022/2023 година учебниците ще могат да бъдат налични, коментира посланик Дойков, като
допълва, че се обмислят и учебници на български за детските градини.

Той обясни също така, че в останалите учебници има т.нар. задължително съдържание от 30
процента, което трябва да бъде свързано с България.

Сред последните инициативи в подкрепа на нашите сънародници, за които разказва посланик
Дойков, е възможността за безплатни в повечето случаи прегледи и лечение във ВМА,
практика, която е съществувала и преди, но е била прекъсната от пандемията.

Друг успешно решен наскоро въпрос засяга университетското образование на българи от
Западните покрайнини в България. Благодарение на Постановление 103 те могат да започнат
обучение в български университети за бакалавърска степен например, но междувременно в
периода, в който се обучават, някои от тях придобиват статут на пребиваване, други –
българско гражданство.

В този смисъл изпадаме в ситуация, в която те повече не могат да се ползват от правата,
предоставени по това постановление, обяснява посланик Дойков.

След разговори в министерството на образованието българският посланик в Сърбия е получил
уверение, че когато български студент от Западните покрайнини започне обучението си за
бакалавърска степен, независимо от това, че в последствие може да е придобил статут на
пребиваване или да е станал български гражданин, той има право да завърши обучението си и
в следващата по-висока степен, например ако е бил бакалавър може да продължи в
магистратура.

Предоставя се също така възможност лекари, които са представители на българското
малцинство, да могат да завършат специализация в български болници.

Във връзка с ключовото икономическо развитие на региона посланик Дойков каза, че се
подготвя бизнес форум с участието на представители от двете страни, като евентуално това
събитие ще събере компании от България и Сърбия, за да се види какви са техните общи
интереси. В подготовката на този форум, по думите на посланик Дойков, министерството на
икономиката би могло да “предостави анализи, които да дадат реална представа какъв е
потенциалът на този регион.“ Също така според него е необходимо от сръбска стана да бъде
предоставена информация за наличната работна ръка и какви сръбски фирми биха искали да
работят с български партньори. Такава информация е поискана и от българското малцинство в
Сърбия.

По повод предстоящите в края на годината избори на Националния съвет на българското
национално малцинство посланик Дойков коментира, че очакванията са, че след изборите
съветът “ще може да работи по начин, по който няма да създава впечатление за това, че
работата не се върши така, както трябва да се върши”.

Националните съвети на националните малцинства в Сърбия са упълномощени да участват в
решаването или самостоятелно да решават въпроси свързани с образованието,
информирането, културата и официалната употреба на езиците и исканията на националните
малцинства.

Нашето виждане по отношение на Националния съвет на малцинството е, че при техния избор
трябва по всякакъв начин да бъде изключена възможността за политическо влияние, в резултат
на което да се предопределя изборът на тези, които са в Националния съвет, каза посланик
Дойков.